Волгер си позволи да се усмихне.
- Вече всички вестници пишат за вас.
Алек го погледна кръвнишки, макар благородникът да имаше право. В навигационната зала Тесла изглеждаше развълнуван да го види - него, прочутия принц. А миналата сутрин бе получил покана за вечеря. Не й обърна внимание, разбира се.
- Искате да разбера дали ще остане на борда.
- Ако обичате, принце.
- И какво смятате да правите, ако иска да си тръгне? Ще го изкормите на подвижния мост?
- Няма как да съм там. Нито пък вие.
- Изкормите - гробовно се обади Боврил.
- Да не сте луд? Ако Бауер и Хофман убият някого на борда на кораба, Дарвинистите ще разберат кой го е поръчал!
- Може да не поръчвам нищо. Зависи от вас -благородникът посочи към вратата.
- И решихте да ми кажете чак сега? - грубо попита Алек, но усмивката не слезе от на лицето на Волгер. Благородникът внимателно бе подбрал момента, така че
Алек да няма време за излишни спорове.
- Ами ако си остана тук?
- Тогава Хофман и Бауер ще изпълнят заповедите ми. Вече са на позиция.
Алек взе Боврил от прозореца и го постави на рамото си. След това направи крачка към вратата. Бе готов да намери хората си и да им нареди да се откажат от това безумие. Но къде ли бяха те? II какво щеше да стане, ако пренебрегнеха заповедите му? Сега, след като се бяха върнали на борда на „Левиатан“, Волгер отново командваше.
Двата дена, които Алек бе прекарал в цупене, бяха подсигурили това.
- Върви по дяволите, Волгер. Не бива да планираш нищо без мое съгласие. Не бива и да криеш тайни от мен!
- Ах! - За миг благородникът изглеждаше истински натъжен. - Съжалявам за станалото. Предупредих ви обаче да не другарувате с хора от простолюдието.
- Да, но също така пропуснахте нещо важно. Наистина ли смятате, че съм толкова слаб, че да не понеса измамата на Дерин?
- Слаб? - погледна го критично Волгер. - Не съм мислил по въпроса, но ви намирам да страдате в банята. Честно да ви кажа, не изглеждате особено кораво сърдечен.
- Не страдам! Изследвах кораба.
- Изследвали сте кораба? И какво открихте, Ваше Височество?
Алек се обърна към прозореца. Отново усети празнота в себе си.
- Че не мога да вярвам на никого. Че никой не вярва в мен. Че най-добрият ми приятел е измислица.
- Страдам - обади се Боврил.
Граф Волгер не отговори. Алек почти му разкри подозрението си, че Дерин Шарп е влюбена в него, но не искаше Волгер да се развика.
- Бях глупак - каза накрая той.
- Не сте единственият - поклати глава Волгер. - Това момиче мами всички офицери и членове на екипажа вече месеци наред и дори получи медал. За дълго време заблуди и мен. Впечатляваща е, посвоему.
- Възхищавате ли й се, графе?
- Както някой се възхищава на мечка, която кара колело. Голяма рядкост е.
- И понеже й се възхищавате, сте решили да я заплашите - поклати глава Алек.
- Имах нужда от помощта й, за да напусна този кораб. Смятах, че мога да попреча на участието ви в безсмислената революция в Истанбул и да спася живота ви. Кой знае?
Гласът на Волгер се сниши:
- Може отново да ни се наложи да търсим помощта й.
- Да не се опитвате да ми кажете, че трябва да си останем приятели с нея?
- Не, разбира се. Казвам само, че можем да продължим да я заплашваме.
- Върви по дяволите! - Алек внезапно почувства, че трябва да излезе от горещата баня. Той тръгна към вратата и с ръка на дръжката й каза:
- Отивам в каютата на Тесла. Ако реши да тръгне днес, ще уведомя офицерите на кораба да му осигурят охрана.
- Ваше право е да ни предадете - поклони се Волгер. -Ние сме ваши покорни слуги.
- Няма да ви издам, Волгер, но капитанът може да си направи някои неприятни заключения. Освен ако не ми обещаете, че...
- Не мога, Алек. Твърденията на Тесла може да са признак на лудост, но рискът не си струва. Два милиона австрийци живеят във Виена, а това вероятно ще е само първият град в списъка му. Видяхте какво може да прави тази машина.
Алек отвори вратата. Нямаше време за никакъв спор и не можеше да позволи един човек да бъде убит заради въображаема заплаха. Трябваше да попречи на това. Все пак реши да каже още нещо:
- Ако заплашите Дерин Шарп отново, Волгер - по какъвто и да е било начин, - ще си развалим отношенията завинаги.
Благородникът се поклони отново, а Алек излезе, затръшвайки вратата зад себе си.
Господин Тесла все още бе в каютата си, но на леглото му имаше кожен куфар. Един от руснаците опаковаше вещите му, докато Тесла работеше на лабораторната скамейка. Електрическият бастун бе пред него, частично разглобен.