Алек потропа на отворената врата.
- Извинете, господин Тесла?
Мъжът се обърна към него подразнен, но след това лицето му грейна:
- Принц Александър. Появихте се най-накрая!
- Простете, че не отговорих на бележката ви - поклони се Алек. - Бях неразположен.
- Няма за какво, принце - отвърна Тесла, след това погледна недоверчиво към Боврил. - Значи наистина сте станали Дарвинист.
- О, зверчето ли? Това е перспикациус. Перспикациус ще рече „проницателен, мъдър“.
- Върви по дяволите! - Боврил се изкикоти.
- Освен това може и да обижда хората - отбеляза Тесла. -Забележително.
Алек изгледа кръвнишки зверчето.
- Обикновено Боврил е по-възпитан, както и аз. Беше грешка да пропусна вечерята снощи. Имаме много неща за обсъждане.
Мъжът се обърна към бастуна си, а дългите му пръсти започнаха да навиват някаква жичка.
- Храната в кораба, така или иначе, не е добра.
- По-добра е, когато има запаси - отвърна Алек, като в същото време се запита защо защитава Дарвинистите. Въпреки това продължи: - Зеленчуците са пресни, отгледани в корема на кита, а понякога артилерийските ястреби носят плячката си обратно до нас.
- Това обяснява заешкото от вчера. Основното ястие за вечерята.
Алек повдигна вежда. Този човек бе хапнал прясно месо, докато той самият бе дъвкал стари бисквити. Разбира се, ако Дарвинистите вярваха, че Голиат работи, вероятно щяха да хранят Тесла по три пъти на ден.
- Съжалявам, че не бях тук, за да го споделя с вас. Но сега, след като в кораба отново има провизии, може би ще можем да поговорим още тази вечер.
Лицето на Тесла потъмня.
- Трябва да се върна в Ню Йорк колкото се може по-скоро. Най-после имам данните, които ще ми позволят да завърша труда си.
- Виждам - пое си дълбоко въздух Алек, след което погледна към руснака, който сгъваше чифт панталони. -Може ли да поговорим за минутка насаме, господин Тесла?
- Нямам тайни от лейтенант Гареев - махна с ръка изобретателят.
Алек се намръщи. Тесла имаше руски офицер на разположение? Това със сигурност бе царски човек, който го наблюдаваше.
И тогава Алек разпозна лейтенант Гареев. Това бе човекът, който бе прекъснал обира на Дерин преди две нощи. Бе възможно да ги е забелязал как мъкнат металния детектор в товарния отсек.
Алек превключи от английски на немски:
- Господин Тесла, наистина ли можете да спрете войната с това оръжие?
- Разбира се. Винаги съм бил способен да предвидя как ще работят изобретенията ми, дори преди да начертая плана за тях. От началото на войната започнах да се интересувам от политика и вече съм сигурен, че Машинистите ще изпълнят исканията ми, просто защото нямат друг избор.
Алек кимна. Бе впечатлен от странния ефект, който имаха думите на Тесла върху него. От една страна, се бунтуваше на нелепите му твърдения, от друга - бе увлечен от увереността му. Ами ако Волгер бъркаше? Ако Голиат наистина проработеше, Тесла можеше да спре войната след броени дни. Беше безумие да му се опълчват.
Тогава обаче Алек си спомни повалената гора и пръснатите навсякъде кости, кошмарен пейзаж, който се простираше надлъж и шир. Ами ако се наложеше да унищожат цял град, за да принудят Машинистите да се предадат?
Единственото, което Алек знаеше със сигурност, бе, че не може да предвиди бъдещето, но не иска кръвта на този човек по ръцете на хората си.
- Спрете войната - тихо каза Боврил.
- Какво странно животно - отвърна Тесла и се наведе напред, за да разгледа лориса.
- Сър, ако има начин да останете на борда, ще мога да ви помогна. II аз искам мир.
- Параходът ми заминава от Токио този следобед -поклати глава мъжът. - След това ще хвана летящ кит за Сан Франциско, а после заминавам право към Ню Йорк с влак. Ако изпусна връзката си, мога да се забавя с цяла седмица, а с всеки изминал ден загиват хиляди.
- Не можете да напуснете просто така! - стисна юмруци Алек. - Нуждаете се от помощта ми. Това е политика, а не наука. А моят прачичо е император на Австро-Унгария.
- Същият, който обвинихте за смъртта на родителите си във вестниците? Скъпи ми принце, не сте в много добри отношения със семейството си.
Тесла се усмихна, а Алек не намери с какво да му възрази. Значи нямаше избор. Той вдигна командната свирка и извика вестоносен гущер.
Той се появи веднага, но когато Алек отвори уста, стомахът му се сви. Не можеше да предаде хората си, но и не можеше да поиска въоръжена охрана просто така.