Тесла погледна към гущера и повдигна вежда.
- Право към Ню Йорк - обади се Боврил.
И тогава Алек се сети какво да прави.
- Капитан Хобс, с господин Тесла трябва да ви видим веднага. Имаме важна работа. Край.
Зверчето се прибра обратно в тубата и хукна да предаде съобщението.
- Работа? - попита Тесла.
Планът се оформи в главата на Алек още докато изговаряше думите.
- Мисията ви е твърде важна, за да губим време с влакове и параходи. Трябва да полетим към Ню Йорк незабавно. Най-бързият начин да стигнем до там е на борда на „Левиатан“!
- Знаеш ли дали японските морски чудовища са големи като нашите? - попита Нюкърк.
- Ами да, имат няколко кракена - отвърна Дерин, дъвчейки парче шунка, - но по-опасни са малките им зверове. Каппа плениха руския флот преди десет години.
- Помня го този урок. - Нюкърк гонеше картофите с вилицата си по чинията. Бе изнервен от това, че са на вражеска територия. - Странно е, че сега японците и руснаците са на една страна.
- Струва си, ако успеем да победим Машинистките боклуци. - Дерин си взе от картофите на Нюкърк, но момчето не възрази. Тя имаше апетит. Бе яла четири пъти Откакто „Левиатан“ се бе запасил във Владивосток, но все още изпитваше глад след двата ужасни дни без почти никаква храна.
В нея обаче имаше и още една празнина, която храната не можеше да запълни. С Алек не бяха разговаряли, Откакто той бе научил тайната й. Когато се срещнеха, той просто извръщаше настрана бледото си като брашнен червей лице. Все едно се бе превърнала в някакво ужасно петно върху палубата на „Левиатан“, което някой - слуга, а не принц, разбира се - трябваше да изчисти. Алек се бе отказал от приятелството им само защото тя бе момиче.
И, разбира се, бе взел Боврил със себе си. Гад.
- Къде ли е Алек сега? - попита Нюкърк, все едно четеше мислите й.
- Сигурно по Машинистки задачи. - Дерин се опита да скрие яда си. - Видях го тази сутрин с господин Тесла. Говореха нещо с офицерите. Тайно и важно.
- Не сме го виждали от дни! Да не сте се скарали?
- Върви по дяволите.
- Знаех си - заяви Нюкърк. - Той се крие от нас, а ти си по-сърдит от торба с изкъпани котенца. Какво по дяволите се е случило?
- Нищо. Просто се оказа, че вече е принц и не бива да го виждат с разни обикновени курсанти.
- Доктор Барлоу не мисли така. - Нюкърк погледна към храната си. - Тя ме попита дали не сте се скарали.
Дерин изпъшка. Ако изследователката бе пратила Нюкърк да я шпионира, значи изгаряше от любопитство. А за човек като нея нямаше голяма разлика между любопитството и подозрението.
- Това не е нейна работа.
- Нито пък моя. Но трябва да признаеш, че е странно. Когато се върнахте в Истанбул, бяхте доста близки. Като...
Нюкърк се намръщи.
- Като принца и просяка - отвърна Дерин, - но сега той си говори с важни хора като господин Тесла. Не му трябва прост курсант като мен.
- Такива са си Машинистите - философски заключи Нюкърк. - Поне така предполагам.
Дерин се изправи и отиде до прозореца. Надяваше се да приключат с този разговор. Японско море се бе ширнало под кораба и блестеше на следобедното слънце, а отвъд него бе бреговата линия на Китай. Вестоносни птици се рееха по синия хоризонт в търсене на вражески кораби.
„Левиатан“ летеше към Циндао, основното пристанище на Китай. Германците имаха морска база там, а от нея корабите им можеха да обикалят целия Пасифик. Японците вече бяха обкръжили града, но, изглежда, се нуждаеха от помощ.
Нюкърк застана до Дерин на прозореца.
- Странно, че господин Тесла не слезе във Владивосток. След като изпрах ризите му, той поиска да ги сгъна, все едно ще ги прибира в куфара си.
Дерин се намръщи. Какво ли бе предизвикало промяната в плановете на изобретателя? Вече знаеше, че Алек прекарва много време с новия си приятел. Според готвачите двамата бяха вечеряли на масата на капитана миналата нощ.
Какво ли бяха замислили?
- Господа Нюкърк и Шарп, ето ви и вас.
Когато двамата курсанти се обърнаха от прозореца, Таса тъкмо влизаше през вратата, следван от доктор Барлоу с лориса на рамо. Тъмните петна под очите му правеха зверчето да изглежда високомерно.
Дерин коленичи, за да погали Таса. Този път се зарадва да види изследователката. Тя може би знаеше нещо за плановете на Тесла и Алек. Подозрителни хора като нея можеха да бъдат полезни.
- Добър ден, госпожо. Надявам се, че сте добре.
- В момента съм ядосана - отвърна доктор Барлоу и се обърна към Нюкърк: - Ще бъдеш ли така добър да изведеш Таса на разходка?