- Но, госпожо, Дилан вече... - отвори уста момчето, но погледът на доктор Барлоу го накара да млъкне.
Миг по-късно Нюкърк вече го нямаше. Той затвори вратата дори без да му кажат. Изследователката седна на масата и посочи към остатъците от обяда на курсантите. Докато почистваше, Дерин усети как се изпълва с тревога.
Дали доктор Барлоу не бе дошла да я разпитва за отношенията й с Алек?
- Ако обичате, господин Шарп, моля опишете ми обекта, който открихте в стаята на господин Тесла.
Дерин се извърна с купчината празни чинии, за да скрие облекчението си.
- О, това ли. Както казах, госпожо, кръгъл предмет, малко по-голям от футболна топка, но много тежък. Вероятно е направен от желязо.
- Със сигурност, господин Шарп, макар да не изключвам възможността да има и малко никел. А формата му?
- Формата? Не можах да го разгледам чак толкова добре. - Дерин почисти две алуминиеви чаени чаши. - Бях под леглото в тъмното и гледах да не ме хванат.
- Да не ме хванат - повтори Лорисът, - господин Шарп.
Доктор Барлоу махна с ръка.
- Справили сте се великолепно. И все пак, каква бе формата? Съвършена сфера? Или безформена топка?
Дерин въздъхна и се опита да си спомни дългите минути в очакване Тесла да заспи отново.
- Формата изобщо не беше съвършена, а повърхността бе груба.
- Неравностите гладки ли бяха на допир или назъбени?
- По-скоро гладки, като тази, която успях да отчупя. -Дерин протегна ръка. - Ако все още е във вас, госпожо, ще ви покажа какво имам предвид.
- Вече лети за Лондон, господин Шарп.
- Пратили сте я на Адмиралтейството?
- Не, на някой с повечко мозък.
- О! - Дерин бе изненадана, че дори доктор Барлоу има нужда от помощ, за да разбере тази загадка.
Лорисът слезе и подуши празната чаша мляко. Изследователката го проследи с поглед, след което започна да потропва с пръсти по масата.
- Аз съм специалист по новите видове, господин Шарп, а не металург. Това, което питам обаче, е доста простичко.
Тя се приведе напред.
- Според вас това, което господин Тесла е намерил, естествено образувание ли е, или е направено от човешка ръка?
- Имате предвид дали е изковано? - Дерин си спомни как бе опипвала предмета в тъмното. - Е, наподобяваше сфера. Но бе много очукано, като гюле, изстреляно от оръдие.
- Виждам. Гюлето е направено от човек.
Доктор Барлоу млъкна, а Лорисът вдигна чашата за чай с лапки и започна да я изучава.
- Направено от човек. Господин Шарп.
Дерин се опита да не обръща внимание на зверчето.
- Простете, госпожо, но не виждам смисъл в това. За да причини такова разрушение, едно гюле трябва да е с размерите на катедрала!
- Господин Шарп, забравяте един прост физичен закон. Когато пресмятате енергията, масата е само един от факторите. А другият е...
- Ускорение - довърши Дерин и си спомни лекциите на боцмана за артилерия. - Но колко бързо трябва да лети едно гюле, за да унищожи цяла гора?
- Астрономически бързо. Моите колеги ще разберат истината.
Изследователката се облегна на стола си и въздъхна.
- Лондон обаче е на цяла седмица път, дори и за най-бързите ни вестоносци. А в същото време господин Тесла разказва небивалици и ни праща да гоним вятъра.
- Не летим ли за битка с германците?
Доктор Барлоу махна с ръка, сякаш пропъжда досадна муха.
- Може и да минем оттам, но господин Тесла и принц Александър успяха да убедят капитана да потегли към Токио. Оттам ще можем да се свържем с Адмиралтейството чрез подводни влакна.
- Но за какво?
- Тесла ще се опита да ги убеди да ни пуснат към Ню Йорк - изследователката щракна с пръсти към лориса, който се покатери по ръката й п застана на рамото н, -където Голиат ще спре войната.
- Какво? Ще летим чак до Америка?
- Да. За да гоним вятъра.
Умът на Дерин не побираше защо трябва да изминат това огромно разстояние, но все пак успя да попита:
- Да не мислите, че господин Тесла лъже?
Изследователката се изправи и изпъна рамене.
- Да или е просто луд. За момента обаче нямам доказателство. Дръжте очите си отворени на четири, господин Шарп.
Тя се обърна и тръгна към вратата. Лорисът на рамото й погледна към Дерин и присви очи.
- Господин Шарп - повтори зверчето.
Дерин се върна до прозореца, като не спираше да размишлява върху думите на изследователката. Ако господин Тесла лъжеше, явно бе заблудил Алек, за да му помогне. И в това нямаше нищо чудно - Алек беше ядосан п самотен. Чувстваше се предаден от всички, на конто бе вярвал. Тесла се бе появил в точния момент и се бе възползвал от състоянието му.