И всичко това по вина на Дерин. Нямаше смисъл да му обяснява, че Тесла лъже. Алек никога нямаше да й повярва, още повече че доктор Барлоу бе признала, че няма доказателства. Дерин остана неподвижна за около минута, стиснала юмруци, без да знае какво да стори.
Затова, когато клаксонът прозвуча тревожно, се почувства почти облекчена.
о о о
Напречните въжета скърцаха под тежестта на хора и животни. Целият екипаж сякаш се опитваше да се покатери нагоре, жаден за битка след седмицата летене над руската пустош. Слънцето бе ярко, а вятърът, който подухваше над Японско море - хладен и освежаващ. Нямаше нищо общо с пронизващите сибирски фъртуни.
Дерин спря и огледа хоризонта. Пред нея се появи тъмен силует - два високи комина и оръдейни кули. Немски боен кораб! За нейна радост нямаше следа от вретеновидния гръмовержец на Тесла на палубата. Корабът пътуваше към китайския бряг, ширнал се пред тях, а Машинисткият град се издигаше от стръмните хълмове.
Продължи да се катери, следвайки гласа на боцмана.
- Докладвам, сър! - каза тя, когато стигна гърба.
- Къде е Нюкърк? - попита господин Ригби.
- За последно го видях да извежда домашния любимец на изследователката, сър!
Боцманът изруга, след което посочи към водата.
- Там долу има японска подводница, която преследва този кораб. С нея има ято каппа, затова не можем да пуснем флашетните прилепи във въздуха. Съобщи това на хората при предните оръдия, след това докладвай обратно тук!
Дерин поздрави и се извърна към носа, където двама мъже издигаха въздушното оръдие. Тя скочи, за да им помогне, и затегна болтовете и винтовете, след което пусна колан стрелички в оръжието.
- Във водата има каппа. Капитанът каза никакви шипове.
Дерин дръпна спусъка.
- Внимавайте да не уплашите прилепите, когато стреляте!
Мъжете се спогледаха разтревожени. След това един от тях се обади:
- Без прилепи ли, сър? Ами ако Машинистите имат аероплани?
- Тогава ще трябва да стреляте точно. А и все още разполагаме с артилерийските ястреби.
Тя отвърна на поздрава на мъжете и тръгна към задната част на кораба, като предаваше думите на капитана. Когато се върна обратно, Нюкърк се бе появил с далекоглед, с който Ригби гледаше към хоризонта.
- Над Циндао има два цепелина - обяви той. - Никога не бях виждал цепелини толкова далеч от Германия.
Дерин закри очи с ръка. Две черни петна кръжаха над града, където бойният кораб бе спрял. Оръдията на Циндао обаче не можеха да ги защитят от каппа.
Докато гледаше, цепелините сякаш се удължиха на хоризонта.
- Към нас ли тръгват, сър - попита тя, - или надалеч от нас?
- Надалеч. Те са малки в сравнение с „Левиатан“. Бойният кораб обаче няма да се зарадва на бягството им. Без защита от въздуха каппа ще ги разкъсат.
Дерин погледна към морето и сърцето й бясно затупка. Единствените европейци, конто бяха виждали каппа в действие, бяха моряците на един злополучен руски кораб. В Наръчника по аеронавтика нямаше снимки на зверовете, само няколко рисунки, базирани на устни описания.
- Сигналът за атака ще проехти всеки момент. - Господин Ригби подаде далекогледа на Дерин, след което погледна към града с невъоръжено око.
Тя насочи далекогледа към Машинисткия боен кораб. Името „Кайзерин Елизабет“ бе нарисувано от едната му страна, а флагът бе австрийски.
- Не са германци, значи - промърмори. Запита се дали Алек е забелязал това и дали щеше да се чуди на чия страна е всъщност. Разбира се, той си имаше нов Машинистки приятел, с когото да споделя тревогите си, и нямаше нужда да реве на рамото на Дерин.
- Не са германци ли? - попита Нюкърк. - Какво имаш предвид?
- Корабът е австрийски - обясни господин Ригби. -Германците изтеглиха корабите си и оставиха австрийските си съюзници да се оправят сами. Доста нелюбезно от тяхна страна, ако ме питате.
Дерин погледна по-внимателно през далекогледа. Морето около „Кайзерин Елизабет“ започна да се вълнува като вряща вода. Каппа плуваха точно под кораба, подобно на делфини. Чу се далечен тътен и малокалибрените оръдия на „Кайзерин“ откриха огън. Водата сякаш завря. Вдигна се бяла пяна. Австрийските моряци стояха до перилата и се взираха надолу, закачайки щикове върху пушките си.
Внезапно Дерин изпита благодарност, че е горе на кораба, а не долу.
- Забеляза ли японската подводница? - попита Нюкърк.
- Няма как - отвърна господин Ригби. - Перископът й трябва да е над водата, но е много малък. Всичко, което ще видим...