Гласът му заглъхна, когато водата наоколо се развълнува - като разклатена чаша чай.
- Това вече е подводницата - кимна господин Ригби, -както изследователите подозираха. Ще използват подводна експлозия, за да настървят каппа.
Докато Дерин гледаше, първото зверче изплува от водата и започна да се катери по кораба. Както ръцете, така и краката му имаха ципести пръсти, които сякаш се залепяха за метала. Така каппа се катереше като по стълба и скоро връхлетя върху мъжете още преди те да го видят.
Дългите му пръсти сграбчиха глезена на един моряк. Долетяха изстрели - неговите другари се мъчеха да улучат чудовището. То се олюля от ударите на оловото, но ноктите му останаха сключени около жертвата. Най-накрая каппа падна в морето... но повлече нещастника със себе си.
Дерин стисна далекогледа по-здраво и не обърна внимание на Нюкърк, който също искаше да види какво става. Каппа изплуваха с дузини от водата. Зеленикавата им кожа блестеше на слънчевата светлина. По-големите от тях се изстреляха от водата направо на кораба и се приземиха върху австрийците с облак пръски.
Оръдията на защитниците затрещяха и издигнаха димна завеса. Бариера, която се оказа крехка. Още моряци бяха повлечени на дъното на морето, а други каппа минаха покрай тях и напреднаха по палубата. Скоро широките прозорци на мостика бяха натрошени от миналите през тях зверове. Дерин видя как моряците вадят саби...
Стомахът й се сви и тя подаде далекогледа на Нюкърк, който се чудеше защо го бе задържала толкова време. Битките винаги бяха такива. Вълнението се превръщаше в ужас, щом бликнеше кръвта.
А и това не бе истинска битка. Унищожаваха един безпомощен враг.
- Идват ли? - попита господин Ригби, сочейки към цепелините.
Нюкърк намести далекогледа си.
- Да, обръщат се. Като гледам дима от двигателите им, вятърът е на тяхна страна.
- Разбира се - изруга Дерин. - Чакали са каппа!
Сега, след като водата гъмжеше от японски зверове, „Левиатан“ не можеше да пусне флашетните си прилепи. Нямаше кой да спре малките и бързи цепелини да приближат и да изстрелят ракетите си...
- По дяволите - прошепна Дерин.
Битката се оказа истинска.
- Хайде, момчета, към артилерийските ястреби! -извика господин Ригби.
Той взе едно навито въже и го подхвърли в ръцете на Дерин, след което тръгна към задната част на кораба. Двамата курсанти го последваха, като мъкнеха тежките въжета с цялата бързина, на която бяха способни.
Тримата вървяха към опашката на кораба. Гърбът се накланяше под тях. Те се спуснаха по нанадолншцето, а господин Ригби викаше на останалите да им сторят път.
Точно над птичарника той спря и издърпа въжето от ръцете на курсантите. Докато коленичи, за да върже единия край, боцманът се преви от болка. Бе улучен с куршум преди два месеца, точно преди катастрофата на „Левиатан“ в Алпите.
- Добре ли сте, сър? - попита Дерин.
- Да, но няма да се спускам с вас. - Господин Ригби им даде няколко карабинери. - Половината ястреби са заредени с мрежи за аероплани, конто са напълно безполезни срещу цепелини. Свалете ги тук и помогнете на птичарите да заменят мрежите с нокти. II побързайте!
Закачайки предпазните си ремъци с три карабинера, Дерин се обърна и затича към ръба. Огромният кит там бе по-тесен, на половината път към опашката сп. За секунди тя полетя в разредения въздух.
Въжето изсъска през карабинерите като разгневена усойница, а Дерин се остави на скоростта. В първите моменти спускането бе невероятно. Забрави тревогите си за Тесла, за желязната топка и за проклетия принц Александър от Хохенберг. Скоро обаче тя се завъртя във въздуха, затегна хватката на карабинерите и спря рязко. Това я наклони към корема на кораба, където тя се протегна и сграбчи напречните въжета с облечената си в ръкавица ръка. Когато започна да се катери към птичарника, видя, че ресните бясно се люлеят под ръцете й. „Левиатан“ бе изнервен от приближаването на цепелините. Дерин се запита как ли изглеждаха Машинистките летателни съдове през очите на кита. Дали като други летящи зверове? Или като нещо необяснимо, с позната форма, но напълно лишено от живот?
- Не се притеснявай, зверче - каза тя. - Ще се погрижим за тях.
О & О
Когато пристигна в птичарника, имаше чувството че е в лудница. Птиците крякаха като полудели в клетките си. Незнайно как винаги разбираха кога има буря или битка. Тя влезе през прозореца и предаде заповедта за презареждане на ястребите.
- Да, от мостика пратиха заповедите! - обади се Хигинс, главният птичар. Той вече бе влязъл в една от клетките и издърпваше мрежата за аероплани от една огромна проскубана птица. - Пуснахме всички ястреби с нокти и подготвяме останалите!