- Ще ви помогна, сър. - Дерин слезе по стълбата до прозореца. Бе много изнервена. И преди бе се занимавала с хищни птици, но никога толкова много. Всъщност досега не й се бе налагало да работи с повече от една. Освен това никога не беше стъпвала в клетка, пълна с раздразнени артилерийски ястреби.
С дълбока въздишка Дерин отвори вратата на клетката и пристъпи във вихрушка от перушина. Бе й трудно да остане с отворени очи, да не избяга назад. Успя обаче да хване един от ястребите и да приглади перата му. След това започна да работи бързо, сваляйки малкият хамут, в който се съдържаше тънка паяжина. Киселинните й нишки можеха да прережат крехките криле на аероплан без проблем, но нямаха почти никакъв ефект върху огромните цепелини.
Щом свали хамута, отиде при следващата птица и остави на птичарите да поставят ноктите. Всички имаха белези от металните остриета. Не гореше от желание да изпита болката от тях в разгара на битката. Стигайки третия си ястреб, Дерин забеляза Нюкърк в клетката зад нея.
След няколко дълги минути първото ято бе готово и господин Хигинс отвори шлюз, за да ги пусне във въздуха.
Птичарите извикаха одобрително и след това се захванаха отново за работа. Дерин усети как корабът набира височина и се запита дали капитанът не е подвил опашка и бяга, или бе останал да пази каппа от Машинистките цепелини.
Внезапно подът под нея се разтресе и птиците закрякаха двойно по-силно. Дерин бе заслепена от плющенето на криле, но успя да се измъкне от клетката. След това се покатери до прозорците на птичарника и погледна навън.
Един от цепелините бе на няколко километра зад тях и на около триста метра под тях. Ятото артилерийски ястреби кръжаха около него и се опитваха да разкъсат балона му с нокти. Докато Дерин наблюдаваше, от гондолата на цепелина се изстреля червеникав пламък, но разстоянието бе твърде голямо и ракетата започна да губи височина още преди да стигне „Левиатан“. Тя избухна под кораба и пламъците се устремиха във всички посоки.
- Почти ни улучиха! - извика Дерин на птичарите, след което се обърна отново към прозореца. Очите й се изцъклиха.
Огнена струя се устремяваше от центъра на експлозията право към птичарника!
В последния момент огънят тръгна в друга посока, привлечен от въртящата се перка на коремния двигател. От удара в метала полетяха искри. Двигателят спря и избълва кълбо дим.
Машинисткият кораб вече губеше височина. Балонът му бе разкъсан и плющеше на вятъра. Другият цепелин бе много по-назад, надвиснал над „Кайзерин Елизабет“, и обсипваше обезумелите каппа с метални снаряди.
„Левиатан“ вече не бе застрашен от двата цепелина, но коремният двигател продължаваше да дими.
Дерин се обърна и извика на Нюкърк:
- Удариха ни! Тръгвам към задната част на кораба. Ти продължавай да работиш с птиците!
Без да изчака отговор, тя отвори прозореца и погледна надолу. Гондолата бе свързана с отсека на двигателя чрез стабилизиращо рамо. То беше достатъчно широко, за да минеш по него, ако си внимателен. За съжаление обаче се намираше на три метра под птичарника. На Дерин не й се рискуваше. Ако пропуснеше целта, щеше да продължи надолу, докато стигне морето.
За щастие, господин Ригби я бе карал да рисува профила на кораба стотици пъти и тя си спомни за един кабел, който свързваше птичарника с рамото. Той бе поставен точно над нея. Можеше да го стигне...
Или може би не.
Дерин изруга. Двигателят продължаваше да дими. Нямаше време да мисли за безопасност. Когато се подаде от прозореца, тя видя, че има ръкохватки, водещи право към целта - вероятно се е налагало някой да прави това и преди.
Дерин се улови за най-близката дръжка и се залюля във въздуха. След това започна да се спуска надолу. Металният кабел бе горещ като врящ чайник. На около километър под нея падащият цепелин стреля отново, но ракетата мина прекалено ниско. Огнените й струи угаснаха в морето.
Най-накрая Дерин стъпи върху металното рамо, което звънна под ботушите й. Прозорците и люковете на двигателния отсек бяха отворени и пушекът излизаше на талази, оставяйки следа подир „Левиатан“. Тя влезе през най-близкия люк и очите й веднага я засмъдяха.
- Курсант Шарп! Докладвайте!
Един инженер се появи в дима, надянал авиаторски очила, а униформата му беше прогорена на места от хвърчащите искри.
- Нещата не са добре, сър. Стартирахме Херкулесово наводнение. Хванете се за нещо!
- Стартирали сте... - започна Дерин, но после млъкна. Над нея се чу фучене. Тя погледна към корема на въздушния звяр и видя как мястото за баласт се раздува.