Никога досега не бе виждала Херкулесово наводнение. Пускаха ги само при опасност от пожар, защото бе много опасно.
- Идва! - Дерин влезе в отсека, за да се хване за нещо. Инженерът се обърна и излезе от гъстия дим, за да отиде при купчина зъбни колела и части, където имаше друг човек с инженерски нашивки. Дерин коленичи до главната турбина, когато първата вълна избухна в отсека. Наводнението дойде право от вътрешността на кита, солено и мръсно от изпражненията на ето вида зверчета. Потокът се усили и отсекът се изпълни с пара, пушек и вода.
За миг нахлулата вода издигна Дерин и щеше да я изтласка от отворения люк навън. Водата напълни ботушите й, стигна почти до носа и очите й. Тя обаче не се пусна, докато и последните искри от двигателя не изгаснаха. Тогава наводнението започна да отшумява. Мръсната вода се отцеди и падна до нивото на кръста й, а после и до коленете й.
Един от инженерите въздъхна облекчено и понечи да тръгне обратно към почернялата маса зъбни колела.
- Недей! - извика Дерин. - Изпуснахме задния баласт!
Тя се хвана още по-здраво, когато корабът започна да се накланя. С хиляда галона баласт по-малко, „Левиатан“ изгуби равновесие и се наклони, сякаш смята да се гмурне.
Остатъкът от водата профуча покрай краката на момичето и се изцеди към предния люк. Тя чу скърцането на напречните въжета, когато Звярът се напрегна и вдигна нос, за да избегне гмуркането. От най-близката амбразура обаче забеляза блестящите води на морето, които опасно приближаваха.
Тогава Дерин чу ръмжене, все едно от ето бойни мечки -Машинистките двигатели даваха на заден. Целият кораб потрепера и забави спускане. „Левиатан“ увисна във въздуха за миг, докато резервоарите за баласт не започнаха да се подуват отново от придошлата към опашката вода. Най-накрая подът в двигателния отсек се изправи.
Един вестоносен гущер подаде глава от тръбата за съобщения и заговори с гласа на капитана:
- Коремен отсек, идва помощ. Моля съобщете статута си.
Двамата инженери погледнаха към Дерин, изнервени, че едва не бяха потопили кораба в морето.
Тя се прокашля.
- Курсант Шарп, сър, току-що пристигнах от птичарника. Отсекът бе пламнал, затова инженерите пуснаха Херкулесово наводнение. Пожарът е загасен, но едва ли ще можем да подадем мощност в близко време. Край.
Гущерът примигна, след което се отдалечи. Дерин се обърна към мъжете. Изглеждаше, че ще й се наложи да остане тук до края на битката.
- Не гледайте толкова мрачно - каза тя. - Вероятно спасихте кораба. Но ако искате да станете истински герои, просто подкарайте този двигател!
- Дясно на борд - нареди капитанът и пилотът завъртя командния рул. Докато „Левиатан“ завиваше, палубата под краката на Алек се размърда, но все пак не бе толкова неприятно, колкото ужасното гмуркане преди малко. Океанът бе изпълнил гледката от предните прозорци на мостика, а той п господин Тесла бяха отстъпили назад, джапанки с официалните си обувки. Не за пръв път Алек завидя на екипажа за гумените им ботуши.
Боврил все още стоеше на рамото му, притихнал от страх.
Цепелинът, който бе стрелял по „Левиатан“, се появи под тях. Продължаваше да пада. Балонът му бе разкъсан на части от артилерийските ястреби и сега немският кораб кацна в океана като перо в локва. Когато сянката на „Левиатан“ мина над него, изпод издутата мебрана се появиха покрити с брезент лодки.
- Дали каппа няма да нападнат и спасителните лодки? -притесни се Алек.
- Не, освен ако подводницата не изпрати нов боен импулс - поклати глава доктор Барлоу.
- А и сме близо до брега - добави доктор Бъск. - Онези хора долу ще се оправят, стига да нямат нищо против малко гребане!
- Малко гребане - повтори Лорисът на доктор Барлоу от тавана, след което се изкикоти. Боврил го погледна и също започна да се киска, като отхлаби хватката си от рамото на Алек.
- Другите нямат този късмет - обади се господин Тесла, загледан в „Кайзерин Елизабет“. Тя приличаше на призрачен кораб. Палубата й бе оплискана с кръв и покрита с метални шипове, а каппа крачеха спокойно напред-назад в търсене на нова плячка. Дори някой от екипажа да беше оцелял, вероятно се бе скрил в долните палуби зад метални решетки.
Вторият цепелин кръжеше над бойния кораб и изпрати последен залп шипове към каппа. Но първите артилерийски ястреби вече пристигаха, готови да разкъсат балоните на цепелина. Двигателите му забучаха и немският кораб започна да се отдалечава.
- Няма да ги преследваме, нали? - попита Алек.