- Надали - кимна към Тесла доктор Бъск. - По-важно е да стигнем до Япония.
Алек си отдъхна. Стана както граф Волгер бе подозирал. Цялото това пътешествие бе показно. Адмиралтейството просто искаше да покаже, че въздушната мощ на Обединеното кралство е глобална и Световната война се води между европейските сили, а не между амбициозни азиатски империи.
Но сега, след като бяха размахали британския флаг, от „Левиатан“ можеха най-после да завият към Токио, а после - ако Адмиралтейството разрешеше - п към Америка.
- Не вярвам зверовете да разпознават бялото знаме -обади се Тесла.
- Подводницата ще си ги прибере - отвърна доктор Барлоу. - Само японците знаят как точно.
- Не искат да ви кажат как могат да успокоят зверовете, нали? - попита доктор Бъск, докато наблюдаваше океанската повърхност с телескоп. - Вероятно е някакъв звук. Нещо, което хората не могат да чуят. Като свирка за кучета.
- Доста свирепи кучета - отбеляза господин Тесла.
- Свирепи - повтори с гробовен глас Боврил.
Алек установи, че кима. Бе виждал много бойни Дарвинистки зверове, но никога нещо толкова ужасяващо като каппа. Изчадията се бяха появили от водата толкова бързо, сякаш излезли от среднощен кошмар.
Въпреки това му стана по-спокойно, когато видя господин Тесла притеснен. Щом му бе неприятно да гледа как умират австрийските моряци, едва ли щеше да е готов да изпробва оръжието си срещу беззащитен бряг.
- И въпреки всичко корабът е цял - заяви доктор Бъск. -Сега ще стане част от японския флот, както стана и с руския кораб преди десет години. Това е възможно най-ефективната победа.
- Нима японците могат да управляват Машинистки
кораб? - намръщи се Алек.
- Те владеят и двете технологии - отговори доктор Барлоу. - Американец на име комодор Пери ги запозна с тайните на механиката преди шейсет години. Едва не станаха Машинисти.
- Но за щастие ние предотвратихме това - допълни доктор Бъск. - Не бихме искали тези хора за наши врагове.
Господин Тесла сякаш се канеше да каже нещо политически некоректно, но вместо това се прокашля
- Повреденият ви двигател електрически ли е?
- Всички двигатели на „Левиатан“ са такива - отвърна доктор Бъск, след което се поклони към Алек, - освен двата, които Негово Височество бе така любезен да ни преотстъпи.
- Значи не сте изцяло против машините - заключи изобретателят. - Може и да успея да ви помогна.
- Позволете ми. - През последните два дни Алек бе разгледал подробно кораба. - Малко е опасно, но знам пътя.
- Благодарим ви, принце - поклони се отново доктор
Бъск, след което се обърна към Тесла. - Ще се зарадвате да научите, че в момента използваме вашето откритие за променливия ток. Наистина гениална концепция.
- Много сте мил. - Господин Тесла се поклони на двамата изследователи и Алек го поведе към задния край на гондолата. Докато вървяха, Боврил се размърда неспокойно върху рамото на Алек.
- Малко опасно - прошепна му зверчето на ухото.
Дори в разгара на битката металното рамо, което свързваше гондолата с коремния отсек на двигателя, оставаше без надзор. То беше прибрано навътре и същинската му цел бе да стабилизира кораба, а не да служи за пътека. Длъгнестият господин Тесла трябваше да се наведе, за да мине по него.
- Неприятна история - каза отново Алек, когато останаха сами.
- Войната винаги е неприятна, независимо дали се води от машини или животни. - Тесла спря за миг, загледан в един вестоносен гущер, който мина над тях. - Машините поне не чувстват болка.
Алек кимна.
- Дори огромният летящ звяр има чувства, но това невинаги е лошо. Той сам избяга от вашия гръмовержец, когато офицерите не искаха.
- Полезно, предполагам - поклати глава Тесла, - но избиването на животни съсипва човешкия морал.
Алек си спомни един от аргументите, които Дерин бе използвала, за да защити Дарвинизма в Истанбул.
- Не ядете ли месо, господин Тесла?
- Личен недостатък. Някой ден ще се откажа от това варварство.
- Вие обаче пожертвахте летящия си кит в Сибир!
- Имах си причини - заяви Тесла и потропа с бастун по пода. - Не можех да оставя тези мечки да умрат от глад. Затова оставих природата да реши сама.
Боврил се размърда върху рамото на Алек и започна да мърмори нещо. Лорисът винаги притихваше около Тесла, все едно човекът го плашеше.
А може би просто го слушаше по-внимателно.
Алек не знаеше как да оцени думите на изобретателя.
Може би в тях имаше някакъв смисъл. Бе пожертвал едно животно за добруването на много други.
Но ако приложеше тази философия по отношение на хората?