Когато приближиха двигателния отсек, подът на коридора стана влажен и лепкав, а Алек усети отвратителна смрад. През отворения люк се чуваше тракането на инструменти.
- Ехо? - извика Алек.
Една фигурка в мръсен пилотски костюм изскочи пред тях. Бе цялата мокра и вонеше ужасно. Когато отдаде чест, Алек с изненада разпозна човека под мръсотията.
- Господни Шарп! - възкликна Боврил и се приведе от рамото на Алек, след което се протегна към нея.
Естествено. Дерин Шарп винаги бе там, където е най-напечено.
Алек отвърна сковано на поздрава й.
- Господин Тесла, вярвам, че се познавате с курсант Шарп.
- Той ме измъкна от Сибир - отвърна изобретателят. -Какви са тези пера?
Дерин погледна надолу. Наистина, сред машинното масло по костюма й бяха залепнали няколко пера.
Тя махна едно от тях и удари пети, все едно беше на официален танц, а не в машинен отсек, залят от нечистотии.
- Трябваше да се погрижа за артилерийските ястреби. Много мило от ваша страна, че ни посещавате, господин Тесла.
- Не ви посещавам - махна с бастуна си Тесла, - идвам да помогна. Доколкото разбрах, този двигател е базиран на моите открития.
- Какво точно е станало тук? - поинтересува се Алек.
- Перките засмукаха част от ракета - отговори Дерин, без да отвръща на погледа на Алек. - Стана пожар и затова инженерите предизвикаха Херкулесово наводнение. Внимавайте къде стъпвате.
И наистина, двигателният отсек вонеше като търбуха на звяра. Подът бе покрит от нечистотии, а машините бяха почернели от пламъци. Инженерите спряха разговора си и загледаха Никола Тесла ококорени.
- Херкулесово наводнение? - удиви се изобретателят. -Като това, което Херкулес е направил, за да почисти Авгиевите обори?
Дерин изглеждаше озадачена, затова Алек се намеси:
- Явно са изпразнили задния баласт и затова корабът се е наклонил напред.
Тесла пристъпи от крак на крак сред мръсотиите.
- Гениално и нехигиенично. Като повечето Дарвинистки изобретения.
Дерин се вдърви, но гласът й остана спокоен:
- Казахте, че сте измислили този двигател, така ли е, сър?
- Създадох принципа на променливия ток - Тесла побутна машината с бастуна си, - което е много по-безопасно на въздушен кораб.
Алек кимна. При посещението си на отсеците преди няколко дни забеляза, че електрическите двигатели не димят и са почти безшумни.
- Променлив ток - весело повтори Боврил.
- Нямате обаче пещ - забеляза Тесла. - Откъде идва мощността?
- От тези горивни клетки тук. - Дерин погледна надолу към купчина малки метални бидончета. - Водород, направен от малки зверчета в корема на кита.
- Биологична батерия! - възкликна господин Тесла. -Едва ли е много мощна.
- Няма и нужда - посочи към прозореца на отсека Дерин. - Дарвинистките кораби получават по-голямата част от мощността си от ресните. Това са малките косъмчета по страните на кита. Двигателите само насочват звяра накъдето трябва. Той сам върши останалото.
- „Левиатан“ обаче е специален - добави Алек. - Той има два допълнителни Машинистки двигателя. Няма друг апарат, който да ви отведе до Ню Йорк толкова бързо.
- Отлично. - Господин Тесла свали якето си. - Хайде тогава да се залавяме за работа. Колкото повече двигатели работят, толкова по-добре!
Докато работеше, господин Тесла започна да говори за най-различни проблеми - от световния мир до символната сила на числото три. Алек обаче не можеше да му помогне. Майстор Клоп никога не го бе учил за това как работят електрическите двигатели, тъй като те не бяха достатъчно мощни, че да задвижват самоходи.
Първоначално Алек се опита да бъде полезен, като подаваше на Тесла инструментите му. Инженерите обаче скоро му отнеха тази възможност. Те слушаха запленени думите на знаменития изобретател, досущ като Боврил. Алек отново се почувства като загуба на водород.
Тогава забеляза Дерин, която бе излязла на стабилизиращото рамо. Алек, разбира се, я избягваше през последните няколко дни, но бе детинско да се прави, че не се познават. Такова поведение можеше да привлече нездравия интерес на доктор Барлоу, а Алек не искаше Дерин да бъде разкрита заради него.
Той си пое дълбоко въздух и излезе от люка.
- Здрасти, Дилан.
- Добър ден, принце мой. - Дерин не го и погледна. Бе втренчена в океана под тях, а вятърът едва-едва разрошваше калната й коса.
За миг Алек се запита дали не е ядосана от това, че я вижда толкова мръсна. Това обаче бе нелепо.
Обикновените момичета се безпокояха за такива неща, не и Дерин.
- Господин Тесла скоро ще оправи двигателя ви - каза той.