- Той е гений. Трябва да чуеш как говорят за него инженерите. Освен това е замаял главата и на капитана.
- Какво имаш предвид?
Дерин посочи към слънчевия отблясък над кораба.
- Летим на изток. До утре сме в Токио.
- Разбира се - отвърна Алек. - След като успяхме да помогнем на японския флот, можем да напуснем. Запазили сме честта на Обединеното кралство.
- Изследователката каза същото, но на мен ми се стори пълна глупост.
- Изследователката не говори глупости. Адмиралтейството не можеше да допусне Циндао да падне без британска помощ. Японците не са...
Той разпери ръце в търсене на правилната дума.
- Не са европейци. Ще звучи лошо, ако победят германците без помощта ни.
За пръв път от началото на разговора Дерин го погледна.
- Искаш да кажеш, че сме прелетели над половината свят заради едното шоу? Това е най-голямата глупост, която съм чувала!
- Глупост - повтори Боврил и скочи на парапета.
- Може би - сви рамене Алек, - но има някакъв смисъл. Сега ще можем да помогнем на господин Тесла да спре войната.
Дерин го погледна по същия начин, по който правеше винаги, щом чуеше за съдбата му
- Пак ли смяташ да ме удариш? - попита Алек. - Дай ми време да се хвана за нещо. Иначе ще падам доста дълго.
Тя се ухили за миг, но веселието не стигна до погледа й.
- Доста си силна - отбеляза Алек.
- И по-висока от теб.
Алек завъртя очи.
- Дерин, слушай...
- Не е добра идея да ме наричаш така.
- Вероятно. Но използвах фалшивото ти име толкова дълго, че имам да наваксвам.
- Вината за това, че имам две имена, не е твоя.
- Чия е тогава? - погледна Алек към водата под тях. -Дори Волгер те смята за добър войник, но си принудена да криеш истинската си самоличност.
- Така стоят нещата - сви рамене тя. - Никой не е виновен.
- Или всички са виновни - възрази Алек. - Дерин...
- Дерин Шарп - обади се тихо Боврил.
И двамата загледаха перспикациуса ужасени.
- Това е просто фантастично - избухна Дерин. - Сега тъпото ти зверче го повтаря!
- Съжалявам - поклати глава Алек, - не се сетих, че...
Внезапно тя постави ръка на устата му. Той усети мириса на машинно масло и други, по-неприятни неща, след което видя вестоносния гущер, който лазеше по корема на кораба. Дерин свали ръката си, но му даде знак да мълчи.
Гущерът заговори с гласа на доктор Барлоу:
- Господин Шарп, утре следобед ще ме придружите при срещата на господин Тесла с посланика. Спомням си обаче, че нямахте официална униформа. Трябва да поправим това при пристигането си в Токио.
Дерин изруга. Алек си спомни, че единствената й униформа бе съсипана в битката за „Неустрашим“. Да отиде при шивач сега щеше да е трудно, дори без присъствието на изследователката.
- Но, госпожо - заекна Дерин, - аз... трябва да...
- Доктор Барлоу - намеси се Алек, - говори принц Александър. Знам, че искате младият Дилан да изглежда представително, но се съмнявам, че мъжката мода е сред силните ви страни. С радост ще го придружа. Край.
Зверчето изчака за миг, след което примигна и избяга.
Дерин изгледа принца и поклати глава.
- И двамата сте глупаци. Мислиш ли, че не мога да избера дрехите си сама?
- Знам, че можеш - Алек подръпна изтъркания си ръкав, - но и аз имам нужда от шивач.
- Вярно е. Не приличаш на принц. - Дерин изправи рамене и въздъхна. - Е, имам си работа. Ще се видим в Токио, предполагам.
- Предполагам - усмихна се той.
Дерин се извърна и тръгна към отсека с двигателите, като започна да вика на инженерите да оставят господин Тесла на мира.
Алек остана навън, загледан във водата. Чудеше се какво изпитва в момента.
Както й да се казваше всъщност, курсант Шарп си оставаше добър приятел.
- Шивач - замислено каза Боврил. - Край.
Алек пробва още един жакет, след което се намръщи в огледалото. Хабсбургската му униформа бе също толкова износена, колкото и останалите. В раменете беше прилична, но й липсваха две копчета. Наистина ли бе прекарал последните две седмици в такъв ужасен вид?
- Това е глупаво - обади се граф Волгер.
Алек опипа оръфаните си пагони.
- Трябва да впечатля посланика. Съмнявам се, че шивачите в Токио са особено скъпи.
- Не говоря за цената, Алек, макар на практика да нямате пукната пара.
Графът погледна през прозореца. Едната от токийските кули мина опасно близо до гондолата.
- Говоря за онова момиче.
Алек взе копринения жакет, който бе носил в нощта на
Османската революция.
- Името й е Дерин.
- Как се казва, е без значение. Тъкмо се отървахте от влиянието й, а сега пак тръгвате с нея. Защо рискувате да ви оплете в интригите си?