- Дерин не е интригант. - Алек опъна жакета си и се огледа в огледалото, за да види какъв е ефектът. - Тя е приятел и ценен съюзник.
- Освен че отнесе онова изчадие, друго полезно в нея не виждам.
Алек не отговори. Дерин бе минала през каютата му миналата нощ, за да вземе „за малко“ Боврил. Алек усети, че му липсва тежестта на рамото. Лорисът го успокояваше в момент, в който всички други го бяха предали.
- Не може да й вярвате - настоя Волгер.
- Аз и на вас не мога да вярвам, графе. Дерин поне ми казва какво мислят офицерите на „Левиатан“.
- В последните дни те изобщо не мислят. Оставили са тази работа на Тесла. Нелепо е да смятат, че Адмиралтейството ще ги пусне да заминат за Щатите.
- Идеята беше моя - повдигна вежда Алек.
- Разбира се. - Волгер въздъхна и се изправи, след което отиде до куфара си. - Това все пак е дипломатическа среща, а не маскен бал.
Алек свали османския си жакет.
- Май наистина е твърде шарено за британския посланик.
- Поемате голям риск, като се доверявате на Тесла.
- Той иска мир и има силата да го осигури.
- Да се надяваме, Ваше Височество. Понеже ако го подкрепите публично и се окаже, че той е луд, целият свят ще реши, че сте глупак. Смятате ли, че хората в Австро-Унгария биха искали да ги управлява глупак?
Алек изгледа кръвнишки Волгер, който обаче не му обърна внимание и продължи да рови в куфара си. Най-накрая извади тъмносиня туника с червена яка.
- Кавалерийската ми униформа.
- За глупак ли ме смятате? - попита Алек.
- Мисля, че искате да сторите добро. Това обаче не е лесно, а не съм чувал за оръжие, което може да спре войната.
Волгер му подаде туниката.
- Но пък кой знае. Може би великият изобретател ще промени това.
- А вие искахте да го убия. - Алек облече туниката. Ръкавите, разбира се, му бяха твърде дълги, но един кадърен шивач можеше да поправи това. - Или цялата работа бе, за да ме изкарате от депресията.
- С един куршум - усмихна се графът - два заека.
Улиците на Токио бяха претъпкани от парни трамваи, пешеходци и товарни животни. Утринното слънце бе огряло сградите, но хартиените лампи над главите им все още светеха. Всяка от тях бе пълна с блещукащи светулки, подобни на миниатюрни звезди.
Алек винаги се бе чувствал неспокоен сред тълпите и в Токио бе направо като замаян. Нямаше други европейци освен двамата охранители, които го следваха. Много от японците носеха западно облекло, но жените бяха облечени в дълги дрехи на индигови и пурпурни линии, с широки копринени колани, които се събираха в катарама в долната част на гърба им. Алек се опита да си представи Дерин в подобно облекло и не успя.
Двете технологии се смесваха по-елегантно, отколкото бе очаквал. Улични автомобили бълваха облаци пара, но най-претъпканите бяха свързани за биволини за допълнителна мощност. Няколко рикши се влачеха до дизелови самоходи, останалите бяха дърпани от набити люспести създания, които напомниха на Алек за каппа. Телеграфни линии опасваха небето над главите им, но по тях търчаха и вестоносни гущери, а след облаците се забелязваха и куриерни орли.
- Загубихме ли се вече? - попита Дерин.
- Вече - обяви Боврил от рамото й, след което продължи да си повтаря случайно дочути думи на японски.
Алек въздъхна и разви картата на доктор Барлоу за около четирийсети път Откакто бяха напуснали летището. Беше унизително, че не може да разчете пътните знаци. Освен всичко адресите в Япония бяха различни. Номерата не бяха по булеварди, а вървяха по часовниковата стрелка с кварталите.
Пълна лудост.
Според местен учен, приятел на доктор Барлоу, имаше цяла улица с шивачи за европейци, скрита нейде из този хаос.
- Мисля, че сме близо - каза Алек. - Дали тези двамата не могат да помогнат?
Дерин погледна към охраната около тях.
- Те са тук, за да не избягаш.
- Притрябвало ми е. Напоследък ми е много добре на борда на „Левиатан“.
- Заради новия ти приятел - изсумтя Дерин.
- Той е гений и иска да спре войната.
- Той е напълно луд. Според доктор Барлоу историята му за Голиат е нелепа.
- Напълно луд - изкикоти се Боврил.
- Е, тя така ще каже - възрази Алек. - Господин Тесла е Машинистки изобретател, а тя е Дарвинист, при това потомък на самия Дарвин. Те са естествени врагове.
Дерин понечи да отговори, но вниманието й бе привлечено от павилион храна, който мина бавно покрай тях. Той бе теглен, заедно с продавачите и клиентите, от самоход на два крака. Единият от готвачите режеше тънки слоеве тесто на спагети, а другите кълцаха гъби, риба и змиорки. Ароматът на елда и скариди се смесваше с миризмите на оцет и кисели краставички.