- По-късно можем да хапнем от това - промърмори Дерин.
- Хапнем - съгласи се Боврил.
Алек се усмихна. Още в Истанбул бе забелязал, че храната отвлича вниманието на Дерин и от най-разгорещения спор. В случая обаче се оказа, че греши.
- Забрави ли какво намерих в стаята на господин Тесла?
- Камък - отговори простичко Алек.
- И като е било просто камък, защо го е помъкнал на борда?
- Той е учен. Учените си падат по камъни. Доктор Барлоу не разбра ли какъв е?
- Не е сигурна - поклати глава Дерин, - но е много подозрително. Всички оръжия на господин Тесла са базирани върху електричеството, а това бе нещо като гюле.
- Няма гюле, което да може да унищожи половин Сибир, господин Шарп!
- Господин Шарп! - повтори Боврил.
- Може би просто ще го попитам - изсумтя Алек, - обаче ще му стане чудно какво си търсила под кревата му посред нощ.
- Забрави. Ако разбере, че съм го шпионирала, няма да повярва и на теб.
Алек поклати глава. Точно тя да му дава акъл за доверието и приятелството...
- Веднъж щом стигнем Ню Йорк и разкрием Голиат пред света, всичко ще се нареди.
- Наистина ли смяташ, че Адмиралтейството ще ни пусне да отлетим до Щатите?
- Господин Тесла може да бъде много убедителен -отвърна Алек. - Освен това такава е съдбата ми.
- Съдбата ти - повтори Дерин и изсумтя. Понечи да каже още нещо, но Боврил я прекъсна:
- Шивач!
- Зверчето е право. - Дерин погледна над рамото на Алек. - Изглежда, че съдбата ти е отредила по-добър жакет.
Той се обърна. Под навеса на отворения магазин работеше паякообразна машина, която плетеше нишки. До нея имаше надпис на японски, на който се четяха и няколко разпознаваеми думи: добре дошли при шивачите ШИБАСАКИ.
Алек сгъна картата.
- За момента и това ще свърши работа.
- Ирашшай! - чу се вик, когато Алек мина прага. Двама мъже стояха зад шивашките машини. Единият бе облечен в дреха от бял памук на цветчета, а другият носеше европейски палто и жакет.
- Добре дошли, джентълмени - приветства ги на английски мъжът в робата.
Алек и Дерин се поклониха в отговор.
- Току-що пристигнахме, господа - каза бавно Алек. -Нямаме пари, но можем да платим със злато.
Човекът изглеждаше смутен от такава откровеност, но Алек можа само да се поклони отново, след което показа униформата на Волгер.
- Ако може да я направите така, че да ми стане.
Другият шивач взе жакета за раменете и го разгърна.
- Разбира се.
- Приятелят ми пък има нужда от риза в модата на британския флот, още за този следобед.
- Имаме много ризи за британски джентълмени - обърна се мъжът към Дерин. - Може ли да ви вземем мерки?
Тя погледна към охраната навън. Бяха достатъчно близо, за да разберат, ако шивачите се изненадат.
- Опасявам се, че не - отвърна Алек. - Той има... кожна болест. Може би ще може да вземете моите мерки и да ги нагласите за него.
- Но вие сте по-нисък - намръщи се шивачът.
- Не толкова по-нисък - възрази Алек. Боврил се изкикоти.
Шивачът се поклони, след което извади метър. Алек свали жакета си, обърна се и разпери широко ръце.
Дерин се облегна и го загледа. За пръв път от няколко дни Алек я видя да се усмихва.
Шивачите им взеха мерките и ги поканиха да се върнат след два часа. Дерин майсторски проследи подвижната трапезария, която бяха видели по-рано, и не след дълго седнаха на дълга скамейка срещу готвачите, рамо до рамо с останалите клиенти. Охраната зае позиция точно зад платформата, като ги наблюдаваше от разстояние.
Няколко порции спагети бълбукаха в котлите. Дерин обясни, че се пържат в олио, направено от изкуствено създадени ядки. То оставяше сладникава миризма във въздуха, която се смесваше със соления дъх на сьомгата, подправена с портокал, черния оцет, който сервираха в малки купички, и сушената риба, събрана в сребърни чашки.
Докато Дерин с жестове си поръчваше храна, Алек осъзна колко гладен е всъщност. Видя, че другите клиенти ядат с клечки, и съжали, че не си е донесъл нож и вилица от „Левиатан“.
- Чу ли? - попита Дерин. - Срещата е преместена в Имперския хотел.
- В хотел? Че защо?
- Имат огромен театър! Явно посланикът иска да съобщи на целия свят, че великият Никола Тесла вече е на страната на Великобритания.
Дерин загледа критично клечките си.
- Може би това ще уплаши Машинистите.