- Ами дано - отвърна Алек. Сервираха му две купи, пълни с оплетени спагети, залети с гъст бульон. Върху спагетите имаше бяла пихтия и малки червени сфери, напомнящи на миниатюрни рубини. На Боврил дадоха прясна сьомга.
Зверчето почна да яде, но Алек остана загледан в чинията си.
- Какво ни поръча?
- Нямам идея - отвърна Дерин и взе една дървена лъжица. - Изглеждаше ми вкусно, затова го посочих.
Алек взе клечките си и опита да хване една от сферите. Първата се смачка, но втората успя да пъхне в устата си. Тя се пукна като миниатюрен балон между зъбите му. Имаше соления вкус на риба.
- Изглежда, това е възголям хайвер.
- Което е? - попита Дерин.
- Рибешки яйца.
Тя се намръщи, но въпреки това откритие продължи да яде.
Алек опита и от бялата каша. Оказа се, че това са кисели репички, смачкани на пюре. Имаше още и късчета от някакъв плод, горчив като кора на лимон. Той завъртя клечките в купата си и смеси плодовете, репичките и хайвера с дебелите спагети. Докато се хранеше, Алек можа да огледа и града. Покривите на Токио бяха от теракота и закривени. Приличаха на морски вълни. Миниатюрни дървета в саксии стояха на прозорците или растяха в странни форми, които напомняха на калиграфията, украсяваща всеки магазин. Гъсти лози спускаха розови цветове чак до земята, а хартиените фенери сякаш бяха навсякъде и се поклащаха от бриза.
- Всъщност е доста красиво - прецени Алек.
- Всъщност?
- Това е същата култура, създала ужасните каппа.
- Те не са по-гадни от фосфорните бомби, ако питаш мен.
Алек сви рамене. Не му се водеше наново спора с Тесла.
- Права си. Смъртта е грозно нещо, както и да дойде. Затова трябва да спрем тази война.
- Алек, не можеш да спасиш света. Наистина, всичко може и да е започнало със смъртта на родителите ти, но светът бе готов за тази война и преди това. Машинистите бяха смазали машините си, Дарвинистите настървиха зверовете си.
Тя погледна към купата си и започна да рови в храната с клечките.
- Рано или късно войната щеше да избухне.
- Това не променя факта, че я започна моето семейство.
Дерин се обърна към него.
- Не можеш да обвиниш клечката кибрит за изгоряла купа сено, Алек.
- Интересна фраза. - От храната на Алек бе останал само бульонът. Другите клиенти не се притесняваха да пият от купата, затова и той надигна своята с две ръце.
- Това не ме освобождава от дълга ми.
Дерин остана загледана в него, докато той пиеше, след което каза простичко:
- Ами ако не успееш да я спреш?
- Видя какво направих в Истанбул. Революцията извади османците от войната.
- Това бе тяхната революция, Алек. Ние просто помогнахме.
- Разбира се. Но господин Тесла може да стори много повече. Съдбата предопредели да отида до Сибир и да се срещна с него. Планът му ще проработи.
Дерин въздъхна.
- Ами ако на съдбата не й пука?
- Защо просто не признаеш, че провидението ме ръководи?
Алек започна да брои на пръсти:
- Баща ми бе подготвил скривалище в Алпите, в същата долина, в която катастрофира „Левиатан“! След това, когато се измъкнах, се озовах на борда на твоя кораб. Точно докато летяхте за обсадата в Циндао. Поради което отидох до Сибир, точно навреме, за да се срещна с Тесла. Нима всичко това е случайно?
Дерин отвори уста да възрази, но се поколеба и се усмихна.
- Значи мислиш, че сме предопределени да бъдем заедно.
Алек премигна.
- Какво?
- Казах ти как се озовах на борда на „Левиатан“. От нищото избухна буря, която ме пренесе над половин Британия. Ако не беше тя, щях да служа на борда на „Минотавър“ с Джаспърт и никога нямаше да те срещна!
- Сигурно не.
- И когато катастрофирахме и ти се появи на идиотските си снегоходки, се натъкна право на моето скривалище - тя се усмихна по-широко - и ме спаси.
- От премръзване на задника. - Алек се втренчи в празната купа пред себе си. На едната й страна имаше залепнал хайвер. Той го вдигна с клечките си и започна да го разглежда.
- След това, когато избяга в Истанбул, реши, че си се отървал от мен - изсумтя Дерин, - но не е толкова лесно.
- Вярно е, че където не те сее човек, там никнеш.
- Сигурно това ти е много неприятно. Съдбата ти е преплетена със съдбата на човек от простолюдието!
Тя натика в уста последните спагети и се изсмя.
Алек се намръщи. Не му бе хрумвало, че без Дерин Шарп революцията на османците щеше да пропадне, а той самият със сигурност нямаше да е на борда на „Левиатан“. Нямаше да срещне и Тесла и нямаше да е близо до края на войната.
Дерин бе до него. През цялото време. По целия път.