- Свързани сме, а?
- Май да - отвърна тя все още дъвчейки, - а за да се срещнем, трябваше да се правя на момче. Направо невероятно.
- Провидение - обади се Боврил, след което се уригна.
Алек вдигна ръце в знак, че се предава. Имаше и по-лоши неща от това да бъде свързан с Дерин Шарп. Всъщност самият факт, че тя се усмихва, го караше да се чувства по-добре. Отново бяха съюзници.
Приятели.
Провидението бе решило така.
Внезапно реши да излее душата си.
- Беше ужасно да сме скарани.
- И ти ми липсваше, глупави принце - засмя се Дерин. Понечи да каже още нещо, но след това погледна през рамо към охраната.
- Да вървим да сн вземем дрехите. Срещата на Тесла е след няколко часа.
- Ще бъде голямо шоу - кимна Алек.
Театърът на Имперския хотел се пълнеше. В залата вече имаше поне ето души. Дерин се запита дали Машинисткият изобретател ги е поканил, или това е сторило Британското посолство. А може би просто новината за присъствието му се бе разпространила из цяло Токио.
Британският посланик се забелязваше лесно - в скъп костюм, обграден от адмирали и комодори. Недалеч от него стояха дузина японски офицери, облечени в черни туники и с шапки с червени ширити.
Дерин разпозна униформите на останалите - френски, руски, дори шепа италиански, макар Дарвинистка Италия още да не се бе присъединила към войната. Група изследователи, японски и европейски, чакаха с нахлупени бомбета. Някои притежаваха и жаби, които да запомнят всичко чуто.
Всички обаче си имаха компания, освен Дерин, която бе сама. Доктор Барлоу я беше изоставила, за да се види с другите изследователи, а Боврил се промъкваше между столовете, за да учи нови думи и езици.
По-голямата част от присъстващите сякаш бяха репортери. Неколцина от тях вече снимаха сцената. Навсякъде имаше електрически апарати - метални сфери и стъклени туби, въжета тел, генератор с размера на хамбар и огромна стъклена крушка, която висеше от тавана. Дерин не проумяваше как е възможно Тесла да сглоби всичко толкова бързо. „Левиатан“ бе пристигнал малко преди полунощ и изобретателят бе излетял от него като хала. Явно бе прекарал цялата нощ в майсторене.
Като стана дума за майстори, Дерин забеляза господин
Клоп, който се трудеше над някаква купчина жици. Зад него бе Хофман с инструментите. Алек беше предоставил хората си в услуга на великия изобретател, разбира се. Самият принц пък бе зает да говори с група офицери в непознати сини униформи.
Може би бяха американци.
Дерин бе изненадана от собствените си думи тази сутрин за това, че с Алек им е писано да са заедно. Тя, разбира се, не вярваше в тези истории за провидението. Да се съгласява с нелепите теории на Алек, бе един от начините да го накара да я приеме като момиче. Така си намираше място в неговия грандиозен план. Той го бе преглътнал, разбира се, защото дълбоко в себе си знаеше, че с нея е по-силен.
Светлините пробляснаха и гостите започнаха да се настаняват на местата си. Боврил се върна на рамото на Дерин, а доктор Барлоу си проправи път и седна до нея.
- Господин Шарп, споменах ли ви, че е добре да ви видя толкова добре облечен?
Дерин оправи ризата си, която бе направена от по-мек памук, отколкото бе свикнала. Невероятно бе, че й ставаше, независимо от това, че шивачите не й взеха мерки.
- Тук шият отлично, госпожо.
- Браво на тях. Намирате се в присъствието на велик човек.
- Мислех, че не харесвате онзи тъпанар - намръщи се Дерин.
- Не говоря за господин Тесла, младежо. - Тя махна с ръката си в бяла ръкавица. - Там стои Сакичи Тойода, бащата на японската механика. А зад него е Кокичи Микимото, първият човек, произвел перли във форма, различна от овал. Машинисти и Дарвинисти, които работят заедно.
- То-йо-да - каза тихо Боврил, като раздели всяка сричка.
- По-добре, отколкото да се бием един с друг - каза Дерин, - но какъв е смисълът от всичко това? Адмиралтейството не е тук и няма как да го види.
- Всъщност е - доктор Барлоу кимна с глава по посока балконите на залата, където един кралски офицер стоеше до телеграф. - Токио е свързано с Лондон чрез подводно влакно. Според посланика самият лорд Чърчил се е събудил, за да проследи какво става.
Дерин се намръщи. Подводните влакна, които се простираха от Британия до Австралия и Япония, бяха едно от най-хитрите изобретения на Дарвинистите. Направени от жива нервна тъкан, те събираха Британската империя в един организъм и пренасяха кодирани съобщения по морското дъно.
- Няма обаче да видят нищо.
- Господин Тесла твърди обратното. - Лицето на доктор Барлоу избледня заедно със светлините и тълпата притихна.