Една позната висока фигура се появи в центъра на тъмната сцена с дълъг цилиндър в ръка. Той го вдигна във въздуха, като мечоносец, който отдава поздрав, и в следващия момент гласът му гръмна из целия театър:
- Времето ни притиска, затова ще започна без заобикалки. В ръцете си държа стъкло, пълно с нажежени газове.
Тесла посочи към тавана.
- А там горе има жица, която предава сменящи се течения с високо напрежение. Когато докосна двете...
Той взе жицата с една ръка и стъкленицата внезапно освети другата. Публиката ахна, а след това се разсмя, все едно бяха очаквали да има някакъв номер.
Сенките се размърдаха по лицето на Тесла, когато той постави светещата тръба на рамото сн, като призрачен бастун.
- Тази светлина е просто електричество. Единственото ново нещо е, че използвам тялото си като проводник. Това обаче ми напомня, че токът може да пътува не само през жици, а още през атмосферата, земното ядро и дори етера на космическите пространства.
- О, боже - прошепна доктор Барлоу, - само не и марсианците!
- Марсианците - повтори Боврил и Дерин повдигна вежда.
Тесла постави стъкленицата на края на масата. Светлината изгасна веднага щом пръстите му се
отдръпнаха от нея. Той пусна жицата и оправи жакета сн.
- В някои отношения самата планета е един огромен акумулатор. - Той се протегна и докосна крушката, която висеше на тавана. Тя светна.
- В центъра на тази сфера има друго, по-малко кълбо. И двете са пълни със светещи газове. Заедно те могат да ни покажат как работи планетата.
Ученият притихна отново, направи крачка назад и млъкна. Глобусът остана осветен, но нищо друго не се случваше. Минутите започнаха бавно да се изнизват. Дерин се размърда на седалката си. Беше странно да види толкова много важни хора смълчани.
Започна да се разсейва. Защо доктор Барлоу бе споменала марсианците? Нима Тесла вярваше, че съществуват?
Едно бе да се шегуват, че великият изобретател е луд.
Друго - ако наистина бе така.
Алек искаше да спре войната толкова силно, че бе готов да повярва на всяко обещание за мир. След всичко, което бе загубил - семейство, дом, родина, - щеше ли да издържи, ако и тази надежда угаснеше?
Дерин обаче нямаше какво да стори, освен да му покаже, че в живота има и други неща освен спасяването на света.
Тълпата зашумя и момичето погледна нагоре. Светлината в стъклената сфера бе оформила фигура, миниатюрна светкавица, подобна на тази в металния детектор. Тя се движеше в глобуса като стрелка на часовник.
- По посока на часовниковата стрелка - заяви Тесла, - в южното полукълбо ще е различно, предполагам. Виждате ли, тази светкавица се движи благодарение на въртенето на земята.
Тълпата пак зашумя. Дерин се намръщи. Какво му бе впечатляващото? На същия принцип действаха махалото и компасът.
- Ние обаче не сме ограничени от грубите сили на природата. - Тесла приближи светлината с малък обект в ръка. - С този магнит аз мога да изтръгна светкавицата от контрола на самата земя.
Той приближи още малко и мълнията спря да се върти. Тесла започна да обикаля около крушката и светкавицата се размърда отново. Винаги сочеше надалеч от него, все едно дали той върви бавно или бързо.
- Странно, нали? Да си помислиш, че можеш да насочиш една светкавица като пистолет. - Той извади джобния си часовник и свери часа. - Сега обаче настъпи времето за по-голяма демонстрация. Много по-голяма. Преди няколко дни изпратих съобщение от борда на „Левиатан“ до Токио чрез куриерски орел. Съобщението бе препредадено по подводните влакна до Лондон н накрая по радиото до асистентите ми в Ню Йорк, на другия край на света. След няколко минути там ще последват инструкциите ми.
Той даде сигнал на Клоп, който започна да намества една от черните кутии. Миг по-късно всички приспособления на сцената започнаха да жужат. Тесла застана сред тях, а косата му настръхна като козината на раздразнена котка. Дерин усети как самата тя настръхва, все едно предстои лятна буря.
- Резултатите ще бъдат видими на инструментите тук -заяви Тесла, след което се обърна към кралския офицер на телеграфа, - а също и в утринното небе на Лондон. Бихте ли помолили господин Чърчил и лордовете да застанат до прозореца?
Тълпата отново зашумя.
- Какво е намислил? - попита Дерин изследователката до себе си.
- Машината му в Ню Йорк ще изпрати сигнал във въздуха. Като радиовълна, но много по-мощна.
Доктор Барлоу се приведе по-напред.
- Тук е ден и затова ни трябват инструменти, за да видим ефекта. В Лондон обаче слънцето още не е изгряло.