- Да не искате да кажете, че Голиат може да промени небето?
Изследователката кимна безмълвно, а Дерин се загледа в сцената. Във всички машини се бяха появили светкавици. Дори джобният часовник на господин Тесла светеше, а въздухът се изпълни с жужене като на пчелите от корема на „Левиатан“, когато бяха гладни.
- Трансмисията ще започне след десет секунди - заяви Тесла и затвори капачето на часовника си. - Ще ни стигне бързо.
- Трансмисия - повтори нещастно Боврил. Лорисът започна да писука и жуженето стана малко по-поносимо. Дерин се протегна и благодарно погали животинчето по главичката.
За един дълъг момент не се случи нищо. Дерин установи, че се надява експериментът да пропадне. Великият Тесла щеше да бъде унизен и на цялата глупост с полета до Америка щеше да бъде сложен край.
Тогава обаче светкавиците във висящия глобус набраха мощ и облизаха повърхността на стъклото отвътре. Завъртяха се за миг, а след това светнаха по-ярко, сочейки наляво.
Всички останали инструменти грейнаха. По стъклените тръби танцуваха светлините на дъгата, по металните сфери лазеха искри електричество. Антената от черната кутия на Клоп се изправи и изплю няколко мълнии, които се разтвориха във въздуха. Офицерът на телеграфа не спираше да пише, макар че по копчетата му се образуваха искри.
Най-накрая многобройните светкавици се подредиха в една посока - наляво. Дерин усети как косата й настръхва в същата посока.
- Север-североизток - промърмори доктор Барлоу. - Право към Ню Йорк.
- Както виждате - надвика жуженето Тесла, - в състояние съм да контролирам електричеството в залата дори от десет хиляди километра разстояние. Представете си буря, разразила се от такава дистанция. Представете си цялото електричество на земята, насочено като прожектор!
Боврил боботеше като полудял. Козината му бе настръхнала, а очите му се бяха ококорили като никога досега.
- Не се безпокой, зверче - каза тя, - той е на наша страна.
- Да се надяваме - отвърна доктор Барлоу.
Тесла вдигна ръце във въздуха. Мълниите се залепиха за пръстите му, но след това се изстреляха в същата посока -на север-североизток.
- Това е мощта на Голиат! Никой на земята, Дарвинист или Машинист, не може да я избегне! Трябва да се научим да си споделяме Земята или ще загинем заедно!
Той махна с ръка и Клоп изключи машините. Светкавиците угаснаха едновременно и потопиха помещението в мрак. Тъмнината се изпълни с възклицания и сподавен шепот. След това долетяха откъслечни аплодисменти, които лека-полека се засилиха.
Хиляди светлинки увиснаха във въздуха като звездички, през които Дерин видя как Тесла се протяга да хване увисналата жица отново. После вдигна стъкленицата, която сякаш оживя.
- Новините от Адмиралтейството? - попита той, като с това прекъсна ръкоплясканията.
Кралският телеграфист се изправи. Ръката му, която държеше писмо, трепереше.
- Лорд Чърчил и лордовете ви поздравяват. Те потвърждават, че експериментът ви е бил успешен. Бледи, но странни цветове са се появили в зората над Лондон.
Тълпата притихна.
- Те ви поздравяват най-сърдечно. - Офицерът се прокашля. - Простете, дами и господа, но остатъкът от съобщението е за капитана на „Левиатан“.
Доктор Барлоу се отпусна на седалката си.
- Това не е голяма тайна, не мислите ли, господин Шарп?
Явно ще летим за Ню Йорк.
- Ню Йорк - повтори замислен Боврил и започна да приглажда козината си.
ДЕВЕТНАДЕСЕТ
Господин Ригби обичаше да казва, че Тихият океан заема половината свят. В момента наистина изглеждаше огромен, ширнал се под кораба като гигантски слитък сребро. Японските острови бяха на по-малко от ден път зад тях, но самата представа за суша вече изглеждаше далечна и несигурна.
„Левиатан“ летеше пълен напред със скорост от над 100 километра в час. Вятърът вееше по гърба на кита и барабанеше по повърхността му като река.
- Винаги ли е така? - опита се да надвика фученето му Алек.
- Да - отвърна Дерин. - Невероятно е, нали?
Алек само се намръщи и стисна напречните въжета по-силно. Хофман се бе ококорил иззад очилата си. Двамата Машинисти бяха давали пълна газ в двигателния отсек, но досега не се бяха качвали на гърба на кита, докато той лети с всичката скорост, на която е способен.
- Това е истинско летене - приведе се по-близо Дерин, -но ако ви е страх, принце мой, може да слезете долу.
- На Хофман му трябва преводач - поклати глава Алек.
- Немският ми е достатъчно добър - отвърна Дерин, -цял месец го слушах в Истанбул!