- Wei fit du, was ein Kondensator ist?
- Това е лесно. Попита ме какво означава Kondensator!
- И какво означава?
Дерин се намръщи.
- Ами... някакъв вид кондензатор.
- О - отвърна Алек, - току-що взриви кораба, Dummkopf. Тя завъртя очи. Не бе честно да се очаква от нея да знае немските думи за машинарии, които не бе виждала досега. Не можеше обаче да му възрази. Хофман бе единственият, способен да изпълни командите на Тесла, а само Алек можеше да превежда Машинисткия жаргон за технологии на английски.
Всъщност това, че бяха върху кораба, бе идея на великия изобретател. Той бе искал да поставят радиоантена по „Левиатан“, но не желаеше да губи време. Капитанът нямаше друг избор, освен да се подчини - заповедите на Адмиралтейството бяха да сътрудничи с Тесла и да го отведе до Америка колкото се може по-скоро.
Пък и да се работи върху гърба, докато китът лети с пълна скорост, не бе невъзможно. Само опасно.
Но пък забавно.
- Отнесете кабела на носа, Шарп! - надвика вятъра господин Ригби. - II преди да се върнете, се уверете, че е закачен здраво.
- Ще го придружа - предложи Алек.
- Няма! - кресна Ригби - Там горе е прекалено опасно за принцове!
Алек се намръщи, но не възрази. Тук, на гърба на кита, единственият монарх бе боцманът.
Дерин махна на Хофман и след това пое пътя към огромната глава на въздушния звяр. На всеки метър трябваше отново да откача и закача скобата, която я задържаше на звяра, и това страшно я бавеше. Освен това кабелът бе невероятно тежък. Най-трудно обаче беше пълзенето върху гърба на летящо животно, което хвърчи със ето километра срещу вятъра.
Хофман я последва. Освен инструментите си носеше и малко устройство, което господин Тесла бе човъркал цял ден. Твърдеше, че с една тристаметрова антена ще може да улови радио сигнали от целия свят и дори от Космоса.
- Че да си говори с марсианците! - извика Дерин -Затова ли сме тук?
Хофман или не я разбра, или предпочете да не коментира.
При такава скорост по носа на кораба нямаше живот. Флашетните прилепи бяха по скривалищата си, птиците -в клетките си. Скоро и последният чифт напречни въжета изчезна и Дерин трябваше да пълзи още по-бавно. Бе просната по корем, разперила длани по грубата, твърда повърхност на главата на кита.
Сега бе доволна от тежестта на макарата. Трийсетте килограма на гърба й я притискаха и не позволяваха на вятъра да я отвее. Тя извика на Хофман да стои плътно до повърхността на главата. С тази скорост вятърът можеше да се промуши във всяка пролука между тялото на човек и плътта на звяра, като нож, който обезкостява рак.
А после щеше да го запрати в океана.
Най-сетне Дерин стигна скобата за акостиране, тежкия хамут в най-предната част на кораба. Тя закачи скобата си за обезопасяване и въздъхна облекчено. Хофман я бе настигнал и заедно започнаха да закачат единия край на кабела.
Докато работеха под напора на вятъра, Дерин се запита дали Хофман знае каква е всъщност. Съмняваше се, че Волгер е разкрил тайната й. Той винаги пазеше козовете скрити в ръкава си. Но Алек? Бе обещал да не казва никому, че тя е момиче. Дали това обаче включваше собствените му хора?
Когато вързаха своя край на кабела и закачиха устройството на Тесла за него, Хофман потупа Дерин по рамото и каза нещо на немски. Тя се усмихна.
Вече бе сигурна, че той не знае.
Алек можеше да е пълен Dummkopf понякога, но не беше клюкар.
Тръгнаха по обратния път, като развиваха макарата с всяка крачка. На всеки няколко метра я закачаха за напречните въжета, за да не се вее на вятъра. Пълзенето бе много по-бързо сега, когато вятърът духаше в гърбовете им. Скоро стигнаха при Алек и господин Ригби.
След това четиримата се отправиха към задната част на кораба. Колкото повече приближаваха опашката, толкова по-лесно бе пътуването им. Ревът на Машинистките двигатели затихна в далечината. От средата нататък тялото на кита се стесняваше, а огромната му гърбица ги заслоняваше от вятъра. Когато свършиха първата макара, спряха. Господин Ригби и Хофман снадиха към нея нов 150-метров кабел.
Докато чакаха, Алек се обърна към Дерин.
- Не се ли вълнуваш да видиш Америка?
- Малко - отвърна тя, - но ми звучи като странно място.
Съединените щати бяха още една държава наполовина
Дарвинистка, наполовина Машинистка. За разлика от Япония обаче технологиите там не водеха мирно съвместно съществуване. Двете половини на Америка бяха водили кървава гражданска война, когато старият Дарвин бе направил откритията си. Югът бе усвоил Дарвинистките земеделски техники, а индустриалният Север бе останал верен на технологиите. Петдесет години по-късно страната оставаше разделена на две.