- Мислех, че хората се записват във военновъздушните сили, за да видят света - рече Алек.
- Аз просто исках да летя - сви рамене Дерин.
- Започвам да виждам защо - усмихна се Алек, после се изправи. Вятърът развя косата и дрехите му. Той се наклони опасно, оставяйки се на вятъра да го крепи.
- По дяволите, Алек! Веднага седни долу!
Момчето се разсмя вместо отговор и разпери ръце като птица. Дерин хвана обезопасителния колан на костюма му.
- Престанете да си играете! - развика се боцманът, когато ги забеляза.
- Простете, сър! - Дерин дръпна колана на Алек. - Хайде, глупчо! Сядай!
Алек спря да се смее и падна на едно коляно, след което посочи напред.
- Това да не би да е...
Дерин се обърна по посока на вятъра. Носът на „Левиатан“ бе слязъл малко надолу и огромната гърбица на кита се бе спуснала под нивото на погледите им, като така разкри небето пред тях.
- Господин Ригби! - извика Дерин и посочи към носа. -Трябва да видите това, сър!
Миг по-късно боцманът изруга, а Хофман подсвирна. Пред кораба имаше море от буреносни облаци, оградени със стена от мрак, която се простираше докъдето поглед стига. Наближаваше страхотна буря. И бе точно на пътя на „Левиатан“.
- Какво да правим, господин Ригби? - извика Дерин. Носът й долавяше дъха на дъжд и електричество.
- Ще си свършим работата, момко, освен ако не получим други заповеди.
- Простете, сър, но няма начин да изпратят вестоносен гущер нагоре. Дори хрътка ще бъде издухана при тази скорост.
- Капитанът може да прати хора от екипажа, ако прецени, че е необходимо. - Боцманът посочи втората макара. -Така или иначе, не можем да спрем сега, иначе ще ударим бурята с необезопасена антена!
- Да, сър, разбира се - преглътна Дерин.
Хофман свърши снаждането и четиримата отново тръгнаха към опашката. Пълзенето надолу по гърба стана по-трудно. Вятърът бе променил неочаквано посоката си. Вихрите на бурята се смесваха с течението от летенето на кораба.
Дерин почувства как мембраната се движи под нея, претърколи си на една страна и надникна към носа.
- Завиваме, сър - извика тя, - надясно.
Господин Ригби изруга и им махна с ръка.
- Това е за добро, нали? - попита Алек. - Искат да избегнат центъра на бурята.
Дерин поклати глава.
- Ураганите винаги вървят обратно по часовниковаха стрелка. Обръщаме, за да се възползваме от адски силния попътен вятър. Целта не е да избегнем бурята, а да я използваме, за да увеличим още повече скоростта си. Не се и съмнявам, че тази брилянтна идея се е родила в главата на Тесла.
- Не е ли опасно?
- За кораба? Едва ли. За нас... - Дерин защипа скобата си ожесточено. - Ако забавят малко, ще можем да свършим тая проклета работа!
- Успокойте се, господин Шарп - изръмжа боцманът, -изпълняваме заповеди. Същото важи и за капитана.
- Да, сър! - отвърна Дерин и след това запълзя с цялата бързина, на която бе способна.
Да те командва изследовател, се оказа опасно.
Все още бяха на открито, когато корабът попадна в бурята. Дъждът не се появи постепенно, с предупредителни капки, а блъсна „Левиатан“ като сребърна стена.
- Дръжте се! - извика Дерин, докато капките забарабаниха около нея. Мембраната се огъна, подразнена от студения въздух, който придружаваше дъжда, привлечен към бурята от целия Северен Пасифик. Внезапно вятърът се изпълни с ледени късчета, които я заудряха като миниатюрни камъчета.
- Не мърдайте! - извика господин Ригби. - Капитанът трябва да забави.
Дерин се хвана за напречните въжета с две ръце и стисна зъби. Няколко мига по-късно ревът на Машинистките двигатели заглъхна.
- Не вярвах, че офицерите са полудели - промърмори боцманът и се изправи бавно. Държеше се за мястото, където бе прострелян преди два месеца.
Дерин отново почувства как я обхваща ярост. За Тесла бе лесно да изпраща други хора да изпълняват нелепите му инструкции, докато той си седеше на топло в каютата с чаша бренди в ръка!
С изключени двигатели, корабът бързо изравни скоростта си с тази на вятъра и около тях настана странно спокойствие. Затичаха се към руля по станалата хлъзгава от дъжда мембрана. Дерин не изпускаше от поглед господин Ригби. Бе готова да го хване, ако той се подхлъзне. Старецът обаче стъпваше уверено и скоро те се озоваха в кабината с руля на опашката - най-сигурния подслон в задната част на кораба.
- Обезопаси кабела.
Алек преведе на Хофман, който започна да действа. Боцманът се стовари върху кутия с резервни части, а Дерин свали ръкавиците си и потърка длани, след което подсвирна на светлочервеите.