Кабината не бе никак луксозна. Бе пълна с части за задните двигатели на кораба и имаше собствен рул, в случай че на мостика изгубеха контрол. За щастие беше свързана с проход до вътрешността на кораба и затова бе топло.
- А сега накъде? - попита Дерин.
- Господин Тесла нека да свържем антената надолу по кораба - отвърна Алек, - чак до лабораторията.
- Та съвсем да не свърши някаква работа - промърмори Дерин. Тя се чудеше какво лп всъщност е замислил Машинисткият изобретател. В Токио бе доказал, че може да изпраща радиосигналн по целия свят.
Какво ли щеше да направи тук, от небето?
Боцманът все още гримасничеше от болка, затова тримата изчакаха малко, преди да продължат. Всеки порив на вятъра караше колибката да се клати, а мокрите от дъжда прозорци дрънчаха в рамките си. Дерин усещате как подът се движи под краката й. Китът наместваше тялото си така, че да не гледа в окото на бурята, а толкова близо до опашката и най-малкото помръдване приличаше на размахване на гигантски дебел камшик.
Напречните въжета около тях скърцаха, а вятърът довя и непознат звън на стомана. Частта от кабела, която беше навън под дъжда, се опъна внезапно, а след това се отпусна.
- Мътните да го вземат - ядоса се боцманът, - кабелът явно е бил прекалено къс.
- Но изчисленията на господин Тесла са съвсем точни! -възрази Алек.
- Разбира се - поклати глава Дерин. - Там е бедата. Той приема „Левиатан“ като цепелин, нещо мъртво и неподвижно. Един летящ кит обаче се извива, и то повече от обикновено, когато има буря.
Алек скочи на крака.
- Нямаше да е лошо някой да му го спомене предварително!
- Любимият ти господин Тесла дори не ни попита -отговори боцманът, - но ремонтът ще трябва да почака. Скоро отново ще включат двигателите.
Алек изглеждаше готов да спори, но Дерин постави ръка на рамото му.
- Засега са неактивни, господин Ригби. - Тя отиде до прозорците и заслони очи с длан. - Но краят на бурята може би приближава.
- Хубаво - изсумтя боцманът, - излез и провери какво става.
Дерин открехна вратата и подаде глава в бурята навън. Миг по-късно нещо привлече погледа й. На около ето и петдесет метра, в основата на гърбицата, танцуваше нещо сребристо.
- Единият край на кабела се е освободил, сър - извика тя през рамо, - около двайсетина метра от него. Сега се вее на вятъра.
Господин Ригби скочи на крака, застана до нея на вратата и отново изруга.
- Като включим двигателите, ще стане голяма беля! Може да нареже мембраната!
После тръгна към прохода за вътрешността на кораба.
- Опасявам се, че трябва да излезеш и да снадиш и двата края. Ще намеря вестоносен гущер и ще им кажа засега да не включват двигателите.
- Да, сър. - Дерин си сложи отново ръкавиците.
Боцманът спря на половината път до прохода.
- Изчакай няколко минути, за да съм сигурен, че са получили съобщението, след това действай бързо. Каквото и да стане, не искам да си навън, когато дадем пълен напред!
Боцманът се спусна надолу, а Дерин започна да оглежда чекмеджетата наоколо. Трябваха й клещи н къса макара.
- Идвам с теб - заяви Алек.
Понечи да възрази. Боцманът не бе издал такива заповеди, а тя можеше да се справи н сама. Но ако съобщението на господин Ригби закъснееше и корабът дадеше пълен напред, всеки, останал сам горе, можеше да се озове в океана.
Пък н кой знае какво щеше да направи Алек, ако останеше тук без надзор.
- Не ме е страх - добави той.
- А трябва - отвърна Дерин, - иначе си прав. По-добре да бъдем заедно. Подай ми въжето.
- Готов ли си? - попита Дерин.
- Предполагам. - Алек плъзна поглед по въжето, вързано за седалката на костюма му. Запита се какво би казал граф Волгер за това, че е свързан с обикновено момиче. Вероятно нещо нелюбезно.
Алтернативата обаче бе да остави приятелката си сама сред бурята.
Дерин отвори люка и Алек усети леден полъх по вече мокрия си костюм. Когато излязоха навън, въжето, което ги свързваше, бързо натежа от дъжда.
- Ако включат двигателите, падай по лице и се дръж за напречните въжета - инструктира го Дерин. Алек не възрази. Няколкото секунди порой вече го бяха убедили.
Последва Дерин към носа. Вървяха по средата на гърба, а той бе разперил ръце, за да пази равновесие. Океанът под него вилнееше, а вятърът разпенваше вълните, които приличаха на кълбета дим от заводски комин.