- Тихият океан - промърмори, - как пък не.
- Повярвай ми, долу е далеч по-лошо, отколкото изглежда. Ние все пак сме изравнили скоростта си с тази на вятъра и почти не усещаме силата му.
Алек кимна. Небето бе притъмняло и не спираше да вали. Усещаше се и мирис на електричество, макар въздухът наоколо да бе призрачно неподвижен. Сякаш бяха в спокойното око на бурята, чийто гняв бушуваше около тях.
- Защо кабелът се е освободил тогава?
Дерин описа полукръг във въздуха.
- Въздухът зад гърбицата е на тласъци, макар че корабът се движи равномерно. Това е така още от времената на първите летящи зверове. Изследователите така и не успели да оправят проблема.
- Искаш да кажеш, че Дарвинизмът не е съвършен.
- Нищо в природата не е. Виждал ли си как каца червенокракият рибояд?
- Дори не знам какво е червенокрак рибояд - намръщи се Алек.
- Аз самата не съм виждала. Но казват, че е много смешно!
Приближаваха гърбицата на летящия звяр. Алек усети как въздухът около тях започва да приижда на талази. Отскубналото се парче от кабела приличаше на сребърен отблясък, танцуващ по напречните въжета.
- Стъпвай внимателно - предупреди го Дерин.
С всеки метър вятърът ставаше все по-силен. Дъждът започна да шиба право в предпазните очила на Алек. Той обаче не гн свали - кабелът се виеше като пипалото на някакво умиращо чудовище, - не искаше очите му да са незащитени.
- Чу ли това? - спря внезапно Дерин.
Алек се заслуша. Освен капките дъжд долови и далечен тътен.
- Задните двигатели?
- Да. На ниска скорост - тя поклати глава. - Дано само ги пробват. Хайде!
Дерин се затича към танцуващия кабел н повлече Алек зад себе си. Вятърът сменяше посоката си на всеки няколко секунди и завихряше малки тайфуни около тях. Кабелът сякаш побягна от ръцете й, когато се опита да го хване, но Алек успя да го настъпи и да го спре.
Дерин бръкна в торбата с инструменти.
- Ще снадя още десет метра от антената. Това трябва да я отхлаби достатъчно, че да не се откъсне отново. Намери другия край.
- Не мога, Дерин. Нали сме вързани един за друг.
- Вярно - погледна тя към въжето, - н по-добре да си останем така.
Алек не възрази. Ако господин Ригби не бе успял да стигне до офицерите, двигателите можеха да тръгнат всеки момент. Дерин работеше сръчно с клещите, както и с всичко, свързано с аеронавтиката. Алек забеляза колко груби са ръцете й. Разбира се, ръцете на всеки моряк и въздухоплавател бяха такива, но пък сега знаеше, че е момиче...
След това прогони мисълта от главата си. В такива моменти беше най-добре да мисли за нея като за момче.
Всичко останало бе твърде объркано.
- Готово - каза тя, - хайде да намерим другия край.
Когато Алек се изправи, усети как студът прониква през костюма му.
- Вятърът май се е усилил.
Дерин килна глава на една страна и се заслуша.
- Май да. Двигателите са ускорили темпото.
- Освен това губим височина.
Огромните вълни под тях вече бяха съвсем видими. Разпенените им гребени се белееха на фона на тъмната вода.
- По дяволите. Май сме в беда. - Дерин коленичи отново и потопи пръст във водата, която се образуваше по повърхността на кита. - Почти сантиметър и половина!
- Ами да. Нали вали.
Тя притвори очи.
- Само си припомням сметките. Три сантиметра вода по мембраната се равняват на осем тона допълнителна тежест.
Алек зяпна.
- Осем тона?!
- Да. Тежичко нещо е водата.
Тя тръгна надолу към опашката и отпусна допълнителния кабел подир себе си.
- Хайде. Да намерим другия край и да приключваме.
Алек я последва, без да продума, а погледът му не
спираше да шари по протежението на кораба. Предната част на „Левиатан“ бе огромна, наистина. Нормално, че тънък слой вода ще добави тежест на хиляди литри. И макар голяма част от нея да се изливаше настрани, дъждът не спираше и добавяше още и още.
- Вече трябва да са изпуснали баласта - поясни Дерин, -но тежестта на кораба продължава да расте. Затова губим височина.
- Искаш да кажеш, че на дъжд този кораб ще катастрофира? - ококори се Алек.
- Не бъди глупав. Все още можем да използваме аеродинамичното издигане. Точно това обаче ме притеснява. Ето!
Тя коленичи до свободния край на кабела, заседнал в напречните въжета. Това бе другият край на откъснатото място. Ръцете й заработиха трескаво, свързвайки го с останалата част от антената.
Алек приближи и я закри от дъжда.
- Аеродинамично издигане? Както когато излетяхме от Алпите и китът трябваше да полети малко, преди да се издигне?