Той кимна бавно. Спомни си топлината на тайната й върху устните си.
- Е, вече се събудих.
- Не знаех, че целувките събуждат и спящи принцове -обади се Дерин, след което усмивката й помръкна. - И ти трябва да ми обещаеш нещо, Алек.
- Разбира се - кимна той, - и аз няма да крия нищо от теб. Кълна се.
- Зная. Но не е това.
Дерин извърна поглед настрани и се загледа в мрака, макар ръцете й все още да го бяха прегърнали.
- Обещай, че ще излъжеш заради мен.
- Да излъжа заради теб?
- Сега знаеш всичко за мен.
Алек се поколеба. Беше му странно да дава клетва, че ще лъже. Но беше заради Дерин. Лъжите щяха да са за останалите.
- Добре тогава. Кълна се, че ще лъжа за теб, Дерин Шарп. Ще направя Каквото е необходимо, за да опазя тайната ти.
Докато изговаряше думите, Алек усети как дъхът му се учестява и се разсмя.
- Дали обаче ще е достатъчно, не зная.
- Вероятно ще оплескаш всичко. Но сама съм си виновна. Той кимна, макар да не бе сигурен дали вече не е
оплескал нещата. Тя го бе целунала в крайна сметка. Установи, че се пита дали няма да го целуне отново.
Дерин обаче гледаше към бурята. Изражението й стана сериозно.
Алек не виждаше нищо освен тъмнината и дъжда.
- Какво има?
- Спасяват ни, принце мой. Четирима мъжаги, конто пълзят при вятър от ето километра срещу тях. Рискуват живота си, за да са сигурни, че си добре.
Тя се намръщи.
- Не било толкова лошо да си принц.
- Понякога не, наистина - съгласи се той и най-после затвори очи. Потръпна за последно, а Дерин го прегърна още по-силно и му даде достатъчно сила, за да изчака спасителите, които го отведоха на топло.
- Надявам се това да е последният ви подвиг - каза граф Волгер достатъчно тихо, че главоболието на Алек да не се усили. Въпреки това всяка дума режеше като нож.
- Не извърших никакъв подвиг. Бях там само като преводач.
- Но се връщате с превързана глава. Ще да е бил труден превод.
- Труден превод - изкикоти се Боврил.
Алек отпи от чашата вода до леглото си. Не помнеше ясно какво бе станало миналата нощ. Спомняше си, че корабът бе летял като балон в окото на бурята, а после включените двигатели превърнаха дъжда в апокалипсис. След това всичко му бе като в мъгла. Беше паднал и си удари главата, а след това едва не се бе удавил в дъждовна вода.
А накрая Дерин Шарп го бе целунала.
- Имахме важна работа - обясни той, - антената се бе отхлабила.
- Ах, разбира се. Какво може да е по-важно от гигантското радио на Тесла?
- То работи ли? - попита Алек. Искаше да смени темата. Само при мисълта за миналата нощ му се виеше свят, макар да бе доволен, че има тайна от Волгер.
- Явно да. Тесла не излиза от лабораторията си и цъка съобщения - графът забарабани с пръстите си, - дава инструкции на асистентите си в Ню Йорк, за да подготви Голиат за пристигането ни.
Боврил започна да барабани морзов код на пръсти.
Алек му даде знак да престане.
- Значи може и да е било за добро. Ако спре войната... Стотици умираха всеки ден. Бяха спасили Тесла от пустошта и го водеха към Америка. Той можеше да спаси хиляди животи. Ами ако съдбата на Алек бе нещо толкова просто?
- „Ако“ е доста условна дума - изправи се Волгер и погледна към облачното небе. - Например, ако бяхте загинали миналата нощ, последното десетилетие от живота ми щеше да отиде на вятъра.
- Имайте малко вяра в мен, Волгер.
- Крепи ме само вярата. Тя и гневът.
Алек се усмихна немощно и потъна обратно във възглавниците си. Двигателите на кораба продължаваха пълен напред и каютата около него трептеше.
Светът оставаше нестабилен.
Не бе честно от страна на Дерин, че го целуна. Знаеше историята за брака на баща му с жена с недостатъчно благороден произход и катастрофите, последвали от това. Конфликтите в семейството на Алек бяха подпалили огъня на войната в цяла Европа. Егоистичната постъпка на баща му, породена от любов, бе струвала на света страшно много.
Писмото на папата можеше и да гарантира правото на Алек като наследник на трона на прачичо си, но не променяше факта, че беше отхвърлен от собственото си семейство. II най-малкото петно върху честта му можеше да подложи на съмнение законородеността му. Алек не можеше да си позволи да обича обикновено момиче. Трябваше да спре войната.
Той стисна юмрук и обърса устни с ръка.
- Вяра - повтори Боврил, - гняв.
Волгер изгледа кръвнишки животинчето, след което добави:
- Капитанът ме помоли да ви предупредя, че ще мине да ви види.