- Сигурно и той е ядосан. Трябваше да рискува четирима мъже, за да ме спаси.
Алек притвори очи и потърка слепоочията си.
- Дано не се развика.
- Не бих се безпокоил. - Волгер започна да крачи напред-назад. Всяка негова стъпка отекваше като камбана в главата на Алек. - За разлика от мен, той умее да прикрива гнева си.
- Какво имате предвид?
- Дарвинистите ви възприемат като връзка с Тесла. И двамата сте Машинисти, минали на другата страна във войната.
- Тесла няма високо мнение за политическите ми връзки.
- С австрийското правителство, да. Той обаче ви вижда като глашатай на оръжието си.
Графът най-после спря да снове напред-назад.
- И без това станахте известен с онези безумни статии. Сега ще пристигнете в Америка на борда на най-известния кораб в света.
Алек седна на леглото и погледна към Волгер. Чудеше се дали говори сериозно.
- Той винаги е бил шоумен. Доктор Барлоу ми разказа за спектакъла му в Токио - сви рамене Волгер. - Има логика. За да предотврати употребата на Голиат, предупреждава целия свят за силата му. Защо пък да не рекламира откритието си с теб, момчето, чието семейство започна войната?
Алек отново потърка слепоочията си. Главоболието му се усилваше с всяка дума. Първо Дерин, а сега и това.
- Звучи много унизително.
- Вие искахте героична съдба.
- Да не искате да кажете, че трябва да го оставя да ме развежда като клоун?
- Искам да поспите повече тези дни. Ваше Височество -Волгер се усмихна. - Главоболията ви тепърва започват.
Офицерите на кораба дойдоха след няколко часа, тъкмо когато Алек бе успял да заспи отново. Един сержант го разтърси, а след това застана мирно с удар на пети по пода. Доктор Бъск премери пулса на Алек, погледна часовника му и кимна благо.
- Изглежда се възстановявате добре, принце.
- Моля някой да съобщи това на главата ми - кимна Алек към посетителите. - Капитане, господин първи офицер, доктор Барлоу.
- Добър ден, принц Александър - поздрави капитанът и четиримата се поклониха.
Алек се намръщи. Бяха прекалено официални, още повече че той бе по нощница. Прииска му се да се махнат и да го оставят да поспи.
Лорисът на доктор Барлоу слезе от рамото й на пода и пропълзя под леглото, където се намери с Боврил. Двете зверчета започнаха да си бъбрят.
- Какво мога да направя за вас? - попита Алек.
- Вече го направихте, така да се каже - грейна капитанът. Говореше твърде високо. - Курсант Шарп ми разказа колко храбро сте му помогнали миналата нощ.
- Че с какво толкова съм му помогнал? Дилан свърши цялата работа. Аз само паднах и си ударих главата.
Офицерите се разсмяха толкова силно, че главоболието на Алек стана нетърпимо. Само доктор Барлоу остана сериозна.
- Без теб, Алек, господин Шарп щеше да отлети от гърба - тя погледна през прозореца - право към океана. В буря е най-опасно да си сам на повърхността на звяра.
- Значи ставам за теглилка.
- Много сте забавен, Ваше Височество - каза капитан Хобс, - ала цялата тази скромност не може да ни заблуди.
- Направих това, което всеки член на екипажа ви би сторил.
- За това става въпрос - кимна капитанът, - вие обаче и е сте член на екипажа ни, а постъпихте като герой. Копие от доклада на господин Шарп вече е изпратено до Адмиралтейството.
- Адмиралтейството? - изправи се Алек. - Това е малко... прекалено.
- Съвсем не. Вашето геройство е съобщено на властите в Лондон.
Той удари с пети по пода и направи нисък поклон.
- Каквото и да решат обаче, имате личните ми благодарности.
Офицерите му пожелаха бързо оздравяване и излязоха, но изследователката остана в каютата. Тя щракна с пръсти на лориса си и зверчето с нежелание се показа изпод леглото, откъдето Боврил продължаваше да рецитира немските радиочасти.
- Простете, доктор Барлоу - попита Алек, - но за какво бе всичко това?
- Нима не знаете? Просто очарователно. - Тя остави лориса и седна в края на леглото. - Капитанът мисли да ви връчи медал.
Алек я зяпна. Преди седмица щеше да е безкрайно щастлив да стане член на екипажа. Не смееше и да мечтае за медал.
Предупрежденията на Волгер обаче отекваха в ума му.
- Но защо? - попита той. - Не ми казвайте, че е заради героизъм. Какво иска капитанът от мен?
- Доста сте циничен за младостта си - въздъхна изследователката.
- Циничен, а? - долетя глас изпод леглото.
- Не се правете на наивна, доктор Барлоу. Капитанът вече знае, че ще помогна на господин Тесла. За какво му е да ми дава медал?
- Може би се страхува да не промените решението си. -Изследователката отново погледна към прозореца.