- Че защо?
- Някой може да ви убеди, че господин Тесла е мошеник.
- Ясно. - Алек си спомни думите на Дерин в Токио. - Вие сте този някой, нали?
- Ще видим. - Доктор Барлоу отново щракна с пръсти и зверчето й най-после застана послушно до нея. Тя го постави на рамото си. - Аз съм учен, Алек. Не се занимавам с голи предположения. Но когато науча нещо, ще ви уведомя своевременно.
- Беше ужасно да сме скарани - обади се Лорисът от рамото й.
Алек се втренчи в него. Бе казал това на Дерин в Япония. Дали Боврил не бе предал целия разговор на другия лорис? Мисълта, че животинчетата знаят всичко за тях, бе обезпокоителна.
Доктор Барлоу поклати глава.
- Не му обръщайте внимание. Двете зверчета явно са били повредени в яйцата. Години труд отидоха на вятъра заради едно принудително кацане в Алпите.
Тя протегна ръка, за да оправи превръзката на Алек.
- А вие поспете. Главата ви има нужда от почивка. Иначе ще оглупеете като тях.
След като изледователката излезе, Боврил се появи изпод леглото и се покатери по корема на Алек, без да спира да се кикоти.
- Какво те развесели толкова? - попита той.
Животинчето погледна към Алек. Личицето му внезапно бе станало сериозно.
- Падна от небето - каза то.
На небето му трябваха пет дена, за да се проясни. Бурята избута „Левиатан“ над целия океан в южна посока и ето че бреговата ивица на Калифорния се ширна пред прозорците на курсантите. Няколко бели скали проблясваха на слънцето, а зад тях се виждаха кафеникави хълмове, обрасли с трева.
- Америка - обади се Боврил от рамото на Алек.
- Точно така - отвърна Дерин и погали животинчето по Козинката. Чудеше се дали то само повтаря думата, или наистина разбира, че това е ново място, което си има име.
- Изглежда диво, не мислиш ли? - свали далекогледа си Алек.
- Тук да. Ние обаче сме на едва половината път между Сан Франциско и Лос Анджелис. Взети заедно, двата града имат почти един милион души население!
- Много впечатляващо. Защо тогава всичко между тях е толкова празно?
- Защото Америка е огромна - посочи с ръце Дерин към картите на масата. - Една-единствена държава с размерите на цяла Европа!
Боврил се приведе върху рамото на Алек и притисна нос до стъклото.
- Огромна.
- И все по-силна - отвърна Алек. - Ако влязат във войната, ще наклонят везните в едната посока.
- Но коя?
Алек се обърна и разкри пресния белег на челото си. Вече не бе толкова блед, както след инцидента, и не го болеше глава. Понякога обаче гледаше със същия празен поглед, все едно се съмнява, че светът около него е истински.
Поне не беше забравил, че Дерин е момиче. Целувката се бе погрижила за това.
Самата Дерин все още не бе сигурна защо го бе направила. Може би бурята я беше подлудила. А може би затова бяха клетвите да опазиш думата си, дори когато е трудно. Особено когато е трудно. Между тях не биваше да има тайни, независимо от всичко... Беше си страшничко.
Никой от тях не бе споменал за това, разбира се. Не можеше да продължи да целува Алек. Той бе принц, а тя -обикновено момиче. Беше се примирила с този факт още в Истанбул. Папата нямаше да напише писмо, с което да превърне нея, една шотландска мъжкарана, облечена като момче, в благородна дама. Нито сега, нито когато и да било.
- Никога няма да тръгнат срещу Великобритания - каза Алек, - дори да са наполовина Машинисти.
- Американците не са само смес между Дарвинисти и Машинисти - поклати глава Дерин, - а също и от народи. Има немалко германски имигранти, които все още са лоялни на кайзера. Сигурна съм, че между тях има и шпиони.
- Това няма значение. Господин Тесла ще спре войната всеки момент. - Алек подаде далекогледа на Дерин. -Погледни към онези скали.
Отне й известно време да забележи кулата за закотвяне, която се извисяваше над странна купчина сгради по хълмистите възвишения край морето. Те бяха най-различни - средновековни замъци, порутени къщи, модерни Машинистки кули. Всички бяха недовършени. Между тях се движеха огромни строителни машини, които изпускаха пара в ясното небе. По дългия кей в морето имаше редица товарни кораби.
- За бога, това да не е къщата на онзи човек?
- Уилям Рандолф Хърст е несметно богат - отвърна Алек - и много странен според господин Тесла.
- Това е невероятно, тъй като самият Тесла е много странен.
- Той обаче е човекът, който ни трябва. Хърст е собственик на дузина вестници, компания за кинопрегледи... а също и на няколко политици.
Алек въздъхна.