Изследователката стрелна вежди нагоре, а Лорисът й приближи изкуствения мустак и го подуши.
- Вие сте онзи Малоун - каза накрая тя, - авторът на ужасните статии за принц Александър.
- Същият. Както обясних на младия Шарп, не мисля да спирам. Ако вие Дарвинистите си мислите, че ще се измъкнете с ексклузивна сделка с групировката на Хърст, се лъжете жестоко!
- Няма никаква сделка между нас и Хърст - махна с ръка доктор Барлоу. - Цялата разходка дотук е по идея на господин Тесла.
- Хм, Тесла! - заяви Лорисът и постави мустака върху собственото си лице.
- Опитах да говоря с капитана, госпожо - обади се Дерин. - Може да стане напечено за господин Малоун. Биячите на Хърст са по петите му.
- Естествено. - Доктор Барлоу погали лориса си, който в момента позираше с мустака. - Това летище е частна собственост, което го прави нарушител.
Дерин простена. Чудеше се защо изследователката е толкова несговорчива. Да не би и тя да се бе засегнала от статиите за Алек?
- Значи ще играем така - каза Еди Малоун, след което седна срещу нея. - Позволете ми да ви дам съвет, докторе. Не се забърквайте с този Хърст. Той има лоши приятели.
- А аз мислех, че за да си вестникар, е задължително да имаш лоши приятели.
- Ха! Точка за вас! - удари по масата Малоун. Лорисът подскочи. - Едно е обаче да са лоши, друго е опасни. Вземете например Филип Франсис.
- Господин Франсис?! - възкликна Дерин. - Но аз се видях с него преди малко. Ръководеше екипа на летището.
- Ръководи компанията за кинопрегледи - поклати глава
Малоун, - поне така мислят хората.
След това се приведе напред и прошепна:
- Но хората не знаят истинското му име. Не е Франсис, а Дифендорф!
Настъпи тишина, след което Лорисът на изследователката извика:
- Машинисти!
- Немски агент? - предположи Дерин.
- Роден е в Германия - сви рамене Малоун, - това е сигурно. Но го крие!
- Много имигранти в Америка сменят имената си -потропа с пръсти доктор Барлоу, - но пък не всички си изкарват хляба с пропагандни филми.
- За това става въпрос - отвърна Малоун. - Трябва да знаете, че Хърст използва вестниците си, за да създава настроения срещу Великобритания и Дарвинизма. А сега ви се прави на пръв приятел.
- Трябва да уведомим капитана - обърна се Дерин към доктор Барлоу.
- Ще се погрижа. - Тя махна с ръка към приборите си. -
Може да почистите това, господин Шарп, а вие, господин Малоун, елате с мен. Може би капитанът ще ни отдели малко внимание, щом приключи с цирковете. Може бп ще успея да го убедя, че не е разумно да поставяме всичките си яйца в една кошница.
- Виждам, че се разбираме, госпожо - заяви репортерът и стана на крака, след което потупа Дерин по гърба. - Освен това, господин Шарп, благодаря вп за помощта там долу. Оценявам я по достойнство.
- Радвам се, че съм ви бил полезен - отвърна Дерин. Тя започна да подрежда чинните. Зарадва се, че се е разбрала с изследователката. Всички останали бяха като омагьосани от Тесла, а този Хърст можеше само да обърка нещата още повече с камерите и вестниците си.
Тогава обаче стана нещо лошо.
Докато Малоун дърпаше стола за доктор Барлоу, Лорисът сн свали мустака и скочи в чашата чай, след което се загледа в Дерин. Без да му мисли, тя му се изплези.
- Дерин Шарп - отвърна зверчето и скочи обратно на рамото на изследователката.
Бе видимо доволно от себе си.
Господин Уилям Рандолф Хърст определено знаеше как се прави банкет.
Столовата му бе като зала за пиршества в средновековен замък. По стените имаше гоблени, а на тавана бяха изобразени светци. Полилеите бяха италиански, от 16-и век, но отрупани с електрически лампи, а мраморната камина бе толкова висока, че Алек можеше да влезе в нея прав. Всичко бе изключително пищно и дори кичозно, сякаш дизайнерите на Хърст бяха обиколили Европа, за да съберат всичко шарено, без да обръщат внимание на вкус и традиция.
Самата вечеря обаче бе безупречна - раци, печени яребици със салата, сладолед за десерт, оформен в стила на грандхотел. Това всъщност бе първото истинско хранене на Алек след бягството от дома. Боврил опита от всичко и вече бе свит на кравай върху облегалката на стола, на който седеше Алек, и спеше, макар ушите му от време на време да потрепваха.
Алек винаги беше мразил официалните вечери с родителите си, но това тук бе различно. Като дете никога не му бяха разрешавали да се намесва в разговори за политика, но сега нямаше как да мине без него. Масата събираше трийсет души, а Алек бе седнал от дясната страна на господин Хърст. Тесла бе от лявата, а капитанът на „Левиатан“ - до него. Нататък бяха останалите членове на екипажа на кораба. Доктор Барлоу стоеше в далечния край на масата и изглеждаше нещастна. До нея имаше други жени, една журналистка от вестник и филмови актриси. Алек се запозна с тях преди вечерята пред обективите на камерите, а актрисите се усмихваха на машините като на стари приятели. Дерин, естествено, не беше тук. Тя бе най-обикновен член на екипажа все пак.