Докато се хранеха, господин Хърст обясняваше възгледите си за войната.
- Уилсън, разбира се, ще се съюзи с британските си приятели. Няма да възрази, ако кралският флот блокира Германия. Обаче ще е възмутен, ако немските подводници обсадят Великобритания!
Алек кимна. Президентът Уилсън бе южняк, спомни си той, Дарвинист по рождение.
- Но той казва, че иска мир - намеси се граф Волгер. Той бе седнал срещу първия офицер на „Левиатан“, достатъчно близо, за да се присъедини към разговора. -Вярвате ли му?
- Разбира се, графе. Това е единствената му хубава страна. Че иска мир! - Хърст заби лъжичка в десерта си. -Представете си какво щеше да стане, ако бяха избрали каубоя Рузвелт! Момчетата ни вече щяха да са там!
Алек погледна към капитан Хобс, който се усмихваше и кимаше учтиво. Британците несъмнено щяха да се зарадват, ако американците застанеха във войната на тяхна страна.
- Рано или късно целият свят ще бъде въвлечен в тази война - каза господин Тесла с гробовен глас, - затова трябва да я спрем сега.
- Точно така! - потупа го по гърба Хърст. Изобретателят направи гримаса, но домакинът му сякаш не забеляза. -Моите камери и вестници ще ви следват на всяка крачка.
Докато стигнете Ню Йорк, н двете страни ще знаят с какво си имат работа и ще спрат цялата тази лудост!
Алек забеляза, че усмивката на капитан Хобс замръзна, когато чу „и двете страни“. Но, разбира се, оръжието на господин Тесла можеше да се използва срещу Лондон със същата лекота, с Каквато и срещу Виена и Берлин. Алек се запита какво ли ще предприемат британците, за да са сигурни, че това няма да се случи.
- Надявам се светът да погледне на откритието ми с надежда - отвърна простичко господин Тесла, - а не със страх.
- Сигурен съм, че ние Дарвинистите ще реагираме така -каза капитан Хобс и вдигна наздравица: - За мира!
- За мира! - отвърна граф Волгер. Алек бързо се присъедини.
Наздравицата обиколи масата, а сервитьорите наляха още бренди на господата. Боврил промърмори нещо насън. Алек пък се питаше дали наистина американците се вълнуват от войната, която е на хиляди километри от дома им.
- Да се върнем на основния въпрос, капитане - продължи господин Хърст. - Къде ще спирате по пътя си към Ню Йорк? Имам вестници в Денвър и Уичита. Или ще посетите само големите градове като Чикаго?
- Опасявам се - отвърна капитанът, като постави чашата си внимателно на масата, - че няма да спираме на нито едно от тези места. Не ни е разрешено.
- „Левиатан“ е кораб от воюваща страна - обясни Алек. -Не ни е позволено да оставаме на неутрално пристанище за повече от двайсет и четири часа. Не можем просто да прелетим над страната ви и да кацаме където си искаме.
- Но каква е ползата от едно турне, ако не спирате, за да се срещнете с хората! - възрази Хърст.
- Не съм упълномощен да отговоря на този въпрос -заяви капитан Хобс. - Заповедите ми са само да откарам господин Тесла до Ню Йорк.
- И как смятате да го направите, щом няма да пресичате Америка?
- Има две възможности - отвърна капитанът. -Планирахме да летим на север, тъй като Канада е част от Британската империя. Но след като бурята ни отвя дотук, осъзнахме, че ще е по-лесно да минем през Мексико.
Алек се намръщи. Никой не му бе споменал за тази промяна в плана.
- Мексико не е ли също неутрална страна?
Капитанът вдигна ръце.
- Мексико е в разгара на революция. Не можем да приемем техния неутралитет.
- С други думи, не могат да ви спрат - обобщи Тесла.
- Политиката е изкуство на възможното - отвърна граф Волгер, - пък и ще е по-топло.
- Великолепна идея! - Хърст махна на един слуга, който приближи тичешком да запали пурата му. - Да прелетите над една разкъсвана от война страна, за да донесете мир.
Ще стане страхотен материал!
Всички го погледнаха. Алек се надяваше той да се шегува. По време на бунта в Османската империя те бяха изгубили близкия си приятел Завен, един от хилядите убити. А от това, което Алек знаеше, Мексиканската революция бе далеч по-кървава.
Тъй като неудобната тишина се проточи, той се прокашля.