- Знаете ли, че един мой прачичо някога е бил император в Мексико?
- Мислех, че е император в Австрия - вторачи се в него Хърст.
- Това са различни прачичовци - отговори Алек. - Говоря за Фердинанд Максимилиан, по-малкия брат на Франц Йосиф. Той обаче изкарал само три години в Мексико. После го застреляли.
- Може да прелетите над гроба му - отвърна Хърст и издиша дима от пурата, - да метнете цветя отгоре или нещо такова.
- Може би. - Алек се опита да скрие изумлението си и
отново се запита дали този човек не им се подиграва.
- Тялото на императора бе върнато в Австрия - намеси се граф Волгер. - Бяха по-цивилизовани времена.
- Все може да се намери нещо. - Хърст се обърна към мъжа между Алек и граф Волгер. - Снимай Негово Величество на мексиканска почва.
- Ще го направя, сър - отвърна господин Франсис, който бе представен на Алек като директор на фирмата за кинопрегледи. Той щеше да дойде на борда на „Левиатан“ заедно с младата журналистка и няколко асистенти за камерите.
- Ще помогнем с Каквото можем - каза капитан Хобс и вдигна чашата си към господин Франсис.
- Е, стига толкова политика - възкликна господин Хърст, - време е да се забавляваме!
По негова заповед сервитьорите отнесоха и последните чинии от масата. Електрическите лампи по полилеите изгаснаха, а гобленът на стената зад Алек се отдръпна, за да разкрие сребристобял плат.
- Какво става? - обърна се Алек към господин Франсис.
- Ще видим най-новата мания на господин Хърст. Един от най-добрите филми на всички времена!
- Определено ще е най-добрият, който аз съм виждал -промърмори Алек и обърна стола си така, че да гледа към екрана.
Баща му забраняваше подобни забавления вкъщи, а нямаше как да ходи в обществени кина. Алек трябваше да си признае, че е любопитен да види за какво става въпрос.
Двама мъже с бели палта поставиха една машина върху масата и я насочиха към екрана. Изглеждаше като камерите, които бяха преследвали Алек цял ден, но само с един обектив в центъра.
Когато тя заработи, от окото светна прожектор, който изпълни екрана с тъмни петна. След това се появиха думи...
„Приключенията на Паулин“, обявиха треперещите бели букви, които се задържаха толкова дълго, че и петгодишно момче щеше да запомни заглавието. Последва логото на „Хърст-Пат Пикчърс“. Светлината на прожектора си проправяше път през дима от пурата като фар в мъгла.
След това се появиха актьорите, които скачаха като полудели. На Алек му трябваше доста време, за да разбере, че актрисата до доктор Барлоу играе самата Паулин. На живо бе много хубава, но на екрана изглеждаше като блед призрак. Кожата около тъмните й очи бе наклепана с грим.
Филмът напомни на Алек за пиесите със сенки, които бяха гледали с Дерин в Истанбул. Но въпросните сенки бяха елегантни, докато филмът бе неясен и сив, прекалено приличащ на истинския свят, за да може да му допадне.
Лорисите обаче много харесаха шоуто. Боврил се бе събудил и гледаше внимателно, а Очичките на другото зверче блестяха в мрака и дори не трепваха.
Героите на екрана се целуваха, играеха тенис в странни раирани якета и махаха с ръце един към друг. Сцените се редуваха с думи, които обясняваха историята, която също бе странна - говореше се за заплахи, болести, предатели. Всичко бе твърде ужасяващо, но Паулин някак си успя да привлече вниманието на Алек. Тя бе млада жена, която щеше да наследи огромно имане, след като се омъжи, но преди това искаше да види света и да изживее приключения.
Напомняше му на Дерин, изобретателна и безстрашна, макар да не й се налагаше да се прави на момче. Имаше и странно съвпадение - първото й приключение бе на летящ балон, а събитията се развиха като разказа на Дерин за първия й ден във Въздушните сили - млада жена бе оставена сама с някакво въже, торби баласт и разчитаща на ума си, за да оцелее.
Без никакъв страх Паулин хвърли котвата на балона от едната му страна и се спусна по въжето. Алек си представи Дерин на нейно място. Внезапно недостатъците на филма избледняха като страниците на хубава книга. Балонът мина покрай една стръмна скала, а героинята скочи долу и започна да се катери към върха. Когато Паулин увисна от ръба, а любимият й се спусна да я спасява на самохода си, сърцето на Алек вече биеше лудо.
И тогава филмът свърши, екранът избледня, а лентата му продължи да жужи като навита играчка. Електрическите полилеи светнаха отново.
- Това не може да е краят! - обърна се Алек към господин Хърст. - Какво става нататък?
- На това му се вика отворен финал - разсмя се Хърст, -оставяме Паулин в беда в края на всеки нов филм. Вързана за релсите или отвлечена в самоход, такива неща. Така публиката се връща за следващата част и никога не се налага да свършваме историята!