- Отворен финал - изкикоти се Боврил.
- Много хитро - коментира Алек, макар цялата идея да му се виждаше долна. Публиката чакаше край, който никога нямаше да дойде.
- Една от гениалните ми идеи! - каза Хърст. - Изцяло нов начин за разказване на истории!
- Да бе. „Хиляда и една нощ“ е на същия принцип -промърмори Волгер.
Алек се ухили, като чу това, но трябваше да признае, че филмът привличаше вниманието, като приказка, разказвана на светлината на огън. А може би всичко беше в главата му - все пак я бе ударил лошо и границата между реалност и фантазия бе размита.
- Бас държа, че вие двамата нямате търпение да се видите на екрана! - каза Хърст и сложи ръце върху раменете на Алек и Тесла.
- Това е само поглед в бъдещето - усмихна се Тесла. -Някой ден ще можем да разпространяваме филмите безжично, като звука.
- Каква интересна идея - отвърна Алек, макар в действителност да му звучеше ужасно.
- Не се безпокойте, Ваше Височество - каза тихо господин Франсис, - ще направя така, че да изглеждате добре на екрана. Това ми е работата.
- Камък ми падна от сърцето - отговори Алек, като си спомни за ужасната си снимка в „Ню Йорк Свят“. Тя бе прекалено близка до действителността, за разлика от хубавата картина например, и сякаш увеличаваше и без това големите му уши. Запита се как ли би изглеждал на филм. Сигурно забързан и неспокоен, като Паулин и останалите.
Мисълта за героинята го накара да се обърне към господин Франсис.
- Наистина ли жените в Америка летят на балони?
- Ами сигурно искат! „Приключенията на Паулин“ е толкова популярна поредица, че конкурентите ни вече приготвят „Перипетиите на Хелън“. А ние сме планирали „Откритията на Елейн“.
- Колко... интересно - отвърна Алек, - но извън филмите жените наистина ли летят?
- Ами да - сви рамене мъжът. - Не сте ли чували за Бърд Милман?
- Онази, която ходи по въже? Но тя работи в цирка -въздъхна Алек. И Лилит можеше да лети с аероплан, но бе революционерка. - Питах се дали нормалните жени летят.
- Мисля, че принц Александър се чуди дали американките се правят на мъже - намеси се граф Волгер. - Тази тема предизвиква жив интерес у него.
Алек погледна кръвнишки към графа, но господин Франсис се разсмя.
- За летенето не знам - отвърна той, - но напоследък много жени носят панталони. Някъде четох, че един от всеки двайсет самохода се пилотира от жена!
Мъжът се приведе напред.
- Да не искате да си хванете американка, Ваше Величество? Някоя с по-огнен дух?
- Уви, това не влиза в плановете ми. - Алек видя доволната физиономия на Волгер и добави: - Но пет процента пак не е малко.
- Искате ли да се запознаете с госпожица Уайт? -намигна Франсис. - Тя прилича на героинята си. Прави сама всичките си каскади!
Алек погледна към актрисата, която играеше Паулин. Тя носеше странното име Пърл Уайт и разговаряше с доктор Барлоу и лориса й. Алек се запита за какво ли си говорят.
- Това ще бъде голяма новина - коментира Франсис. -Принц и актриса!
- Актриса - обади се Боврил и слезе надолу по рамото на Алек.
- Благодаря, но не - отвърна Алек. - Разговорът може да развали илюзията.
- Колко мъдро, Ваше Височество - кимна Волгер. - Не бива да смесваме реалността с измислицата. Положението и без това е твърде тежко.
о ДВАТЕСЕТ И ПЕТ о
Зареденият с нови припаси „Левиатан“ излетя още преди обед на следващия ден, много часове преди да изтече срокът от едно денонощие. От прозореца на каютата си Алек прозря истината за имението на Хърст. Сградите не бяха недовършени, а кухи н плоски, създадени за филмите му, а не за живеене.
С една дума - бяха измама.
Алек остана в каютата си през по-голямата част от деня, като се мъчеше да избягва камерите за кинопрегледи, които обикаляха коридорите на кораба. Една от прадедите му вярваше, че снимките откъсват частица от душата ти. Може и да бе права. С шестнайсет кадъра в секунда една камера щеше да разпердушини душата му като картечница. Може би заради брендито, което бе изпил миналата нощ, Алек се чувстваше празен като фалшивите къщи на господин Хърст.
Въздушният кораб следваше бреговата ивица на Калифорния по посока юг и летеше на три четвърти от пълната си мощност, като се стремеше да удържа океанския бриз, който го тласкаше към сушата. Лос Анджелис мина покрай тях следващия следобед, а след няколко часа Алек усети как корабът завива на югоизток. Според картата на бюрото му градът, над който прелитаха, бе Тихуана.