Внезапно шумът на сирени и барабани заглуши ръмженето на двигателя, а Боврил изтича до прозореца. Алек погледна навън. Под тях имаше огромен стадион, пълен с развълнувани зрители. В центъра на арената двуглав бик риеше пясъка, а срещу него имаше матадор, който изглеждаше твърде дребен, за да се различи ясно.
Алек се замисли, че въпреки удобствата на въздухоплаването при този вид пътуване на човек му убягват интересни детайли.
Когато се облече за вечеря, пустинята отдолу бе потънала в мрак. Въпреки това Боврил продължаваше да стои на прозореца и да се взира наоколо. Несъмнено големите му очи виждаха и на звездна светлина.
- Метеор - каза накрая животинчето. Алек се намръщи. Това бе първата дума, която то бе казало през целия ден. Алек не я беше използвал.
Той обаче вече закъсняваше, затова постави зверчето на рамото си и тръгна към вратата.
Изследователката беше запазила трапезарията за курсанти за цялата вечер. Това несъмнено бе едва първото от скучните вечерни партита. С толкова много цивилни на борда пътуването на „Левиатан“ до Ню Йорк щеше да се превърне в туристически излет. Поне сега вечерята бе само за петима, а не за две дузини, както при Хърст.
Дерин чакаше пред вратата на курсантите, облечена в официалната си униформа. Когато Боврил протегна ръчички към нея, тя разроши Козинката му, а след това отвори вратата с дълбок поклон, въпреки който се ухили, и Алек се почувства глупаво в официалния си жакет. Все едно бяха деца на маскен бал.
Останалите гости вече бяха пристигнали - граф Волгер, господин Тесла и репортерката от вестника на Хърст в Сан Франциско. Доктор Барлоу избута младата жена напред. Тя носеше светлочервена рокля с висока яка и розово перо от щраус на шапката.
- Ваше Височество, може ли да ви представя госпожица Адела Роджърс?
- Имах удоволствието да ви видя още миналата вечер, макар и за малко - поклони се Алек.
Госпожица Роджърс протегна ръка с очакване да бъде целуната, но Алек се поколеба. Тя не бе от благороднически произход. Все пак американците бяха известни с това, че не спазват такива ритуали, затова Алек пое ръката и целуна въздуха над нея.
- Пропуснахте... - усмихна се тя с почуда.
- Пропуснал съм? - озадачи се Алек.
- Ръката й - обясни доктор Барлоу. - Такъв е обичаят в Европа, госпожице Роджърс. Може да се целува ръката само на омъжени жени. Счита се, че младите могат да се разгорещят от докосването на устните.
Алек чу как Дерин изсумтява, но сп наложи да не й обръща внимание.
- Млада? Че аз съм на двайсет - възмути се госпожица Роджърс. - Много пъти са ми целували ръка, без да се разгорещявам!
Лорисът на доктор Барлоу се изкиска, а Алек се прокашля учтиво.
- Разбира се.
- Освен това едва не се омъжих - продължи госпожица
Роджърс. - Един стар ухажор обаче се появи в последния момент и скъса брачното удостоверение. Мисли, че още го обичам.
- Сериозно! - възкликна Алек. - Нормално е да се е надявал.
- Не можехте ли да вземете друг документ? - попита изследователката.
- Сигурно. Но прекъсването ме накара да се замисля. Реших да поставя писането на първо място. В крайна сметка, човек винаги може да си намери съпруг!
Доктор Барлоу се засмя и поведе младата дама към масата. Алек установи, че се е изчервил, и погледна настрана, но видя ухилените физиономии на Дерин и Волгер. Запита се дали всички американки са толкова дръзки, готови да унижават момчетата с такава лекота, с Каквато и летят на балони.
- Винаги съпруг - повтори Боврил, след което изпълзя под масата, за да се присъедини към лориса на изследователката. Докато сядаше, Алек забеляза, че се подготвя шеста маса пред празен стол.
- Очакваме загадъчен гост - каза граф Волгер, докато внимателно изучаваше чашата си с вино за някое петънце.
- Господин Франсис? - поинтересува Алек.
- Не е поканен. Скоро ще разберете защо. - Тя кимна към Дерин, която отвори вратата. Появи се мъж с яке, което не му беше по мярка. На Алек му отне известно време, за да го познае, след което стисна здраво масата п едва се удържа да не скочи от стола сн.
-Вие!?
- Не ставайте, Ваше Височество - поклони се Еди Малоун. - Дами и господа, извинете за закъснението.
Алек безсилно се отпусна на стола си.
- Загадъчен гост - промърмори зверчето.
- Господин Малоун, вярвам, че познавате граф Волгер п Негово Височество - усмихна се доктор Барлоу.
- Господин Тесла, госпожица Роджърс, това е Еди Малоун, журналист от вестник „Ню Йорк Свят“.
- О, Господи - промърмори госпожица Роджърс.