- Едуард Малоун - промърмори Тесла, - вие не бяхте лп човекът, интервюирал принц Александър в Истанбул?
- Аз бях. - Малоун седна на мястото си. - Оттогава не спирам да го следя. II благодарение на вашето радио го открих!
- Браво на мен тогава - усмихна се изследователят.
Двамата се разсмяха. На Алек му се прииска да бяха
оставили с Дерин антената да отлети. Единственото, което му бе донесла, бяха още неприятности.
Госпожица Роджърс също изглеждаше скандализирана.
- Някой казал ли е на шефа, че на борда има човек на Пулицър?
- Господин Хърст не ни е питал - изследователката махна с ръка към Дерин, която пристъпи напред и им наля вино. - Освен това господин Малоун има някои интересни новини. Ще ви е интересно да ги чуете.
Малоун се обърна към госпожица Роджърс:
- Става дума за вашия приятел Филип Франсис. Проучваме го от доста време. Оказва се, че това не е истинското му име. Роден е като Филип Дифендорф, а това е най-немското име, което можеш да имаш!
Алек се намръщи. Той помнеше господин Франсис от миналата нощ.
- Говореше без немски акцент.
- Може да си е усъвършенствал езика.
- Филип е роден в Ню Йорк - вдигна очи към тавана госпожица Роджърс.
- Така казва той! - възрази Малоун.
- Ох, вие от „Ню Йорк Свят“ непрекъснато се опитвате да изкарате шефа предател. А всъщност го мразите, защото продава повече вестници от вас!
- Не съм казал, че Хърст има пръст в това - вдигна ръце Малоун, - но шефът на кпнопрегледнте вн е немец, който крие произхода си!
- Мислех, че повечето американци идват от някъде другаде... - обади се граф Волгер.
- Така е - съгласи се Тесла, - самият аз съм имигрант.
- Вярно - отвърна доктор Барлоу, - но капитанът е притеснен. Последната нощ качихме на борда огромно количество припаси. Не сме успели да проверим всичко.
- Да го проверите за какво? - попита госпожица Роджърс.
- Най-лесно е да унищожиш „Левиатан“ чрез саботаж -обясни доктор Барлоу. - Една малка фосфорна бомба на правилното място ще изгори всички ни.
Масата притихна. Алек почувства как главоболието му се връща.
- Това, разбира се, е малко вероятно - намеси се Дерин. -Хрътките са на долните палуби вече цял следобед. Не са намерили никакви експлозиви. Въпреки това не е изключено да са качили нещо опасно.
- Като? - попита граф Волгер.
- Някакво оръжие - сви рамене Дерин.
- Това е скандално! - възмути се госпожица Роджърс. -Не е възможно сам човек да победи целия вп екипаж, независимо какво оръжие е взел.
- С правилното оръжие един човек може да бъде много опасен - не се съгласи господин Тесла и въздъхна. -Наскоро създадох устройство, което щеше да ни е много полезно в тази ситуация. Накарах да ми го доставят в Сибир, но, уви, явно не са могли да го пратят, преди вашият кораб да ме спаси.
Алек погледна към Дерин и си спомни за машинарията, която още беше в склада на офицерите.
- Явно е невероятна машина - усмихна се доктор Барлоу. - Може би ще ни доставите удоволствие с някоя демонстрация, господин Тесла.
- Демонстрация? Но то... - Тесла присви очи към изследователката. - Ясно. С радост ще го направя.
- Но след вечеря, разбира се. Господин Шарп?
Дерин се поклони, след което се обърна, за да отвори отново вратата. Стюардите на кораба чакаха отвън.
Когато ястията пристигнаха и приятният нм аромат се разнесе наоколо въпреки металните похлупаци, Алек се замисли какво ли всъщност е станало. Изследователката никога не казваше нещо току-така, но бе разкрила подозренията си за Филип Франсис на госпожица Роджърс, още един от репортерите на господин Хърст. А след това бе оставила господин Тесла да разбере, че металният му детектор е на борда на „Левиатан“.
Дали бе решила, че сътрудничеството е по-важно от тайните?
- Вечеря - каза щастливо Боврил и се сви в скута на Алек.
Вратата към офицерския склад се отвори и разкри машината на господин Тесла сред кутиите от саке и японска коприна. След вечерята партито се бе преместило на долната палуба. Шестимата изглеждаха не на място с разкошните си дрехи. Госпожица Роджърс продължаваше да си пийва шери, а Волгер и Малоун бяха донесли чашки с бренди.
- Това е било тук през цялото време? - попита Тесла. - И вие го скрихте от мен!
- Не, вие го скрихте от нас - отвърна доктор Барлоу. -Защо ви бе да го качвате на кораба тайно?
За момент Тесла изгуби дар слово, но бързо се съвзе.
- Тайно ли? Че защо? Нещо с руснаците не сте се разбрали.
- Да не сте им казали да бъдат дискретни? - помогна му доктор Барлоу.
- Разбира се, знаете колко идеи ми откраднаха. Пък и руснаците са си тайнствени хора. - Изследователят пристъпи напред и разгледа контролния панел. - Как обаче го сглобихте без план?