- Интуитивно - обясни Алек. - С хората ми си оставаме Машинисти.
- Машинисти! - обади се Боврил.
- Слава богу, че го помните - промърмори Волгер, но Алек не му обърна внимание.
- Направили сте го точно както си го представях. - Тесла погали дървенията. - Добра работа, Ваше Височество.
Алек удари пети повоенному.
- Ще предам комплиментите ви на майстор Клоп.
- Какво всъщност представлява тази джунджурия? -попита госпожица Роджърс.
- Изключително чувствителен магнетометър - обясни Тесла, - работещ на принципите на атмосферната проводимост.
- С други думи, метален детектор - каза Дерин.
- Това е само една от функциите му - махна с ръка Тесла.
- За момента най-важната. - Доктор Барлоу пристъпи напред и завъртя контролния бутон. Машината се включи.
Двата лориса започнаха да имитират звука й.
- Изглежда напълно заредена - каза Тесла, докато гледаше измервателите.
- Почти - усмихна се изследователката.
- Почти - повтори Лорисът.
Алек погледна към Дерин, която отново се бе усмихнала. Доктор Барлоу, разбира се, позволяваше на Тесла да разбере, че вече са използвали машината. Можеше обаче само да гадае защо.
Алек си припомни спора си с Дерин в Токио, която бе обявила, че намереното в каютата на Тесла не е нищо повече от интригуващ отломък. Но ако Тесла бе създал машината с едничката цел да открива метали, тогава този отломък бе целта на цялата експедиция. Мистериозното парче желязо може би бе ключът за разбирането на загадъчния Голиат.
И по някаква причина той бе искал да опази това в тайна.
- Е - предложи изобретателят, - да видим дали работи.
Тесла бе виртуоз зад контролите на машината. Можа да я настрои така, че да намери всякакъв метал, близо или далеч. Всяка една от трите сфери имаше различни свойства и всяка трябваше да се настройва отделно. Докато го гледаше, Алек оприличи Тесла на виртуозен пианист.
Доктор Барлоу извика двама от екипажа да пренесат машината и скоро сферите засвяткаха и поведоха Тесла сред припасите, заредени от имението на Хърст. Групата от вечерното парти изостана. Единствено светкавицата на Малоун осветяваше от време на време тъмния товарен отсек.
Сферите най-сетне ги отведоха в дъното на претъпкания склад, при куп бъчви, покрити с кашони с фурми и ябълки.
Господин Тесла се загледа в тях на сиянието от светлочервеите и изцъка:
- Май в тези бъчви има нещо повече от захар.
- О. Господи - възкликна отново госпожица Роджърс.
Доктор Барлоу даде знак. Дерин нареди на хората от екипажа да изнесат машината и след като Алек отстрани кашоните, сложени върху бъчвите, тя се приближи с железен лост в ръка.
Разби дървения капак на първата от тях с един удар.
- Внимателно, Дилан - предупреди Алек. - Ако това е саботаж, може би става дума за капан.
Останалите направиха крачка назад, но Боврил подуши въздуха и рече:
- Захар.
Дерин избута отломките, след което мушна лоста в бъчвата. По някое време той се удари в нещо, което издрънча.
- Интересно. - Тя свали белите си ръкавици, нави ръкави и бръкна вътре. След малко извади нещо дълго и тънко, увито в мазни парцали. Докато го вадеше, по пода се разсипа захар.
Когато махнаха парцалите, видяха метален цилиндър, сияещ на светлината от червеите. Алек погледна към граф Волгер, който кимна и каза:
- Прилича на дулото на Спандау, но всъщност е „Колт-Браунинг“, вероятно от 1895 година.
- Картечница? - изуми се госпожица Роджърс. - О, Господи!
Светкавицата от апарата на Малоун блесна отново и за миг заслепи Алек. Когато можеше да вижда отново, видя, че Дерин изважда още нещо. Махна парцалите и разкри метална кутия с размера на чиния.
- Пълнител - предположи Алек.
- Не съм виждал такъв - пристъпи граф Волгер.
- Чакайте. Не отваряйте... - отвори уста госпожица Роджърс, но Дерин вече бе разделила кутията на две. Един черен диск падна и се търкулна в мрака, което ги накара да подскочат. Подир него остана следата на нещо лъскаво.
- Това е непроявен филм. Или по-скоро беше, преди да го отворите. Вече е съсипан.
- Филм? - удиви се Алек. - Но защо ще пренасят тайно филм? Вече има много такива в каютата на господин Франсис.
- Но каква работа би им свършила картечница? - намеси се п Волгер. - Един „Колт-Браунинг“ тежи петдесет килограма. Много е неудобен за саботаж!
- Пък и няма куршуми - добави Дерин, - зверчетата щяха да надушат барута досега.