- Загадка. - Доктор Барлоу се обърна към госпожица Роджърс: - Но съм облекчена. Може би Франсис е обикновен контрабандист. На оръжия п... филми.
- Нямам идея - сви рамене госпожица Роджърс, - но ще поразпитам утре. Може да изскочи нещо.
- Не забравяй, че тази история е моя! - обади се Малоун.
Госпожица Роджърс се намръщи, но кимна.
- Ще проверим и остатъка от бъчвите, госпожо - увери Дерин на изследователката, - след това ще кажа на дърводелеца да ги запечата, за да не личи, че е правена проверка.
Алек кимна. Щом корабът не бе в непосредствена опасност, нямаше нужда да се конфронтират. Най-добрият начин да разкрият плановете на господин Франсис беше да изчакат следващия му ход.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ
Следващата сутрин Дерин остана близо до господин Франсис и неговите помощници.
Тя им сервира закуската в трапезарията на курсантите, а след това ги разведе из кораба в търсене на най-добрите места за снимки. Капитанът даде пълен достъп на новинарите до горната палуба, така че да не предизвика подозренията им, а на стражите, които наблюдаваха бъчвите в товарното отделение, бе наредено да не им се мяркат пред очите.
Дерин забеляза, че младата репортерка също не изпуска от поглед господин Франсис. Тя се преструваше, че се разхожда, но винаги бе на една ръка разстояние от Франсис и неговите оператори. След като Дерин ги остави да обядват, завари госпожицата да дебне отвън.
Дерин затвори внимателно вратата зад себе си и прошепна:
- Извинете ме, госпожице, но не бива да допуснем Франсис да разбере, че го следим.
- Не, естествено - намести шапката си жената. Както и предишната нощ, бе облечена безупречно, този път с жакет на тънки райета, пола и черна шапка от кожа на изкуствено направен бобър.
- Нали не ме имате за вчерашна?
- Не, госпожице, но е очевидно какво правите. Следвате го като кученце.
- Вие сте този, който го следва като кученце, а не аз.
Дерин дръпна репортерката в коридора.
- На мен работата ми е да го придружавам. Вие обаче вървите по петите му като влюбено селско девойче!
- Точно пък вие едва ли познавате това чувство - изсмя се госпожица Роджърс. - Освен това не следвам господин Франсис, а вас!
- Простете, госпожице?
- Очевидно е, че вие надзиравате цялата операция.
- Какви глупости дрънкате? - примигна Дерин.
Жената направи крачка назад и погледна Дерин отвисоко,
като шивач, който взема мерките на клиент.
- Знаете ли, израснах в хотел. Татко не го биваше много в поддържането на дома, а мама не искаше да има нищо общо с нас. Хотелът бе единственият начин да водим що-годе цивилизован начин на живот. Научих се на съвсем крехка възраст, че най-важният човек в хотела не е собственикът, мениджърът или дори инспекторът. Най-важен е портиерът. Той знае къде са скрити труповете. Нали затова е взел подкуп? Надявам се, разбирате какво искам да кажа.
- Всъщност изобщо не ви разбирам, госпожице - отвърна Дерин. - Аз съм един прост курсант.
- Сигурно. Видях ви вчера да сипвате на гостите бренди с белите си ръкавички. Обаче всъщност знаете всичко за всеки, нали? Доктор Барлоу, принц Александър, дори онзи съсухрен дъртак графът се допитват до вашето мнение.
Дерин преглътна. Жената бе или напълно луда, или влудяващо наблюдателна. Ловко бе посрамила Алек миналата нощ, но сега вече ставаше прекалено... проницателна.
- Не съм сигурен, че ви разбирам, госпожице Роджърс.
- Единственото, което научих от майка си, е, че ключовете винаги са в ръцете на слугите.
- Аз не съм ничий слуга, а войник, при това с медал.
- Затова казах, че надзиравате нещата. Съвсем сигурно е, че не сте прост курсант, момчето ми...
Дерин направи крачка назад. Какво ли искаше да каже с това?
- Това, че съм репортерка, не трябва да ви кара да мислите, че...
Но следващите думи на госпожица Роджърс бяха заглушени от алармата на кораба, която изсвири пронизително, макар и еднократно.
- Забелязали са враг - намръщи се Дерин.
- Какъв враг? Летим в неутрална територия.
- Това е въпросът. Моля да ме извините.
Дерин се обърна, благодарна за това, че има извинение да се измъкне от репортерката. Тя тръгна към централното стълбище. Коридорите по пътя й се изпълниха с мъже.
- Може ли да дойда? - попита госпожица Роджърс и я последва, без да дочака съгласие.
- Всъщност не, госпожице! Моят пост е на гръбнака, а пътниците трябва да останат в гондолата. Върнете се в каютата сп.