Без да чуе отговора на жената, Дерин се затича по коридорите. Корабът се движеше прекалено бързо, за да може да се изкачи по въжетата, затова се отправи към вътрешните проходи. Скоростта бе твърде висока и за гущерите вестоносци. Дерин хвана един и го пъхна в джоба на якето си, за всеки случай. Можеше да й се наложи да информира мостика за ставащото. В крайна сметка на борда на кораба имаше немски шпиони и репортери, които си пъхаха носа навсякъде. Сега на всичкото отгоре от нищото се бе появил и враг.
Ако това бе неутралната територия, Дерин не искаше да си представя каква е вражеската!
о о о
Пустинята се бе ширнала под тях, осеяна с кактуси, червеникави дерета и няколко ферми, които приличаха на зелени правоъгълници. С три четвърти от пълната си мощност корабът летеше с почти 80 километра в час и само главният такелажник господин Роланд и хората му бяха навън. Дерин ги приближи наполовина пълзейки, готова да сграбчи напречните въжета, ако вятърът я събореше.
- Курсант Шарп докладва, сър!
Господин Роланд отвърна на поздрава й, след което посочи:
- Забелязахме го преди около двайсет минути. Това е някакъв кораб скат. Цветовете са местни, но двигателите -Машинистки.
Тънката фигура с широки крила изпъкваше на западното небе, а понтонните торби с газ под крилата й бяха оцветени в зелено и червено. Зад гърба й личеше струя дим, макар Мексико да бе Дарвинистка държава.
- Възможно ли е двигателят да е немски, сър?
- Оттук не мога да кажа - отвърна господин Роланд, - но са ни равни по скорост.
Дерин видя как сянката на мексиканския кораб минава по пустинята и прецени, че размахът на крилете е не повече от трийсет метра.
- Много е малък, за да се окаже проблем, сър. Вероятно просто любопитстват.
- Възможно, но по-добре да не приближават - господин Роланд се намръщи и вдигна далекогледа си. - Хм, проблем. Май има още един.
И наистина, на светлината на слънцето се очерта втора крилата фигура, точно зад първата. Дерин заслони очи и огледа хоризонта наоколо.
Скоро забеляза трета фигура.
- Май е повече от обикновено любопитство, сър -отбеляза тя.
- Може би - отвърна господин Роланд, - но дори при съотношение три към едно не могат да ни направят нищо.
Дерин кимна. Въздушните преследвания не бяха шега работа. Зверчетата или ракетите, които се целеха в „Левиатан“, трябваше да се преборят с насрещен вятър със скорост 80 километра в час, докато гигантският кораб можеше по всяко време да пусне ято артилерийски ястреби.
Миг по-късно двигателите на „Левиатан“ заръмжаха на пълна газ.
- Май капитанът не ги харесва - опита се да надвика шума господин Роланд. И двамата коленичиха и се хванаха за напречните въжета, докато вятърът започна да се
усилва.
Мексиканските кораби обаче не изоставаха. Следите от пушек зад тях станаха по-плътни и покриха хоризонта като буреносни облаци.
Един от такелажниците извика нещо и господин Роланд се обърна към него.
- Кой, по дяволите, е това!
Дерин също се обърна и видя как някаква фигурка си проправя път по гръбнака. С една ръка придържаше шапка, а полите й се вееха във въздуха, разкривайки обути с чорапи крака.
- Мътните да го вземат! Тази репортерка ме е последвала! Простете, сър. Ще се погрижа за нея.
- Надявам се, Шарп.
Вятърът духаше в гърба на госпожица Роджърс и походката й изглеждаше сигурна. Но когато Дерин се опита да се изправи, едва не падна. Тя изруга и закачи предпазителя си за антената на господин Тесла. Така бе по-лесно, отколкото да го щрака на всеки няколко крачки.
После запълзя напред, докато не стигна журналистката.
- Какво си мислите, че правите тук?
- Бих искала да ви взема интервю! - извика в отговор жената и извади тефтера си. Страниците бясно заплющяха, а кожената й шапка хвръкна във въздуха.
- По дяволите! - въздъхна тя.
- Сега ли точно намерихте? - развика се Дерин. -Надявам се, забелязвате, че имаме проблем!
- Вражеските кораби, изглежда, са мексикански -втренчи се в далечината госпожица Роджърс. - Смятате ли, че искат да ни навредят?
Дерин хвана журналистката за ръката, но не можа да я помръдне. Полите й бяха като издути платна. Бе цяло чудо, че още не е отлетяла.
- Няма да се отървете от мен толкова лесно, господин Шарп - намръщи се госпожица Роджърс. - Бъркам ли, или нещо наистина се движи в джоба ви?
- Не бъркате. Това е вестоносен гущер.
- Колко странно. А сега ви моля да ми разкажете за въздушните кораби.
Дерин погледна назад към преследвачите на „Левиатан“, след което въздъхна.
- Ако ви отговоря на въпросите, ще ме оставите ли на мира?