Выбрать главу

-    Дадено. Но искам поне три въпроса.

-    Хубаво тогава. Но по-бързо!

-    Кой ни преследва?

-    Мексиканците.

-    Това е ясно. Въпросът е кой ги командва. Надявам се, ви е ясно, че в държавата има революция? - намръщи се госпожица Роджърс.

-    Нямам представа кой ги командва и да - знам, че има революция. Това бяха трите ви въпроса. Сега си вървете!

Тя се опита да издърпа жената към шлюза, но госпожица Роджърс се запъна като магаре на мост.

-    Не бъдете нагъл! Зададох ви само един въпрос с две допълнения, плод на вашата лаконичност. Няма да може да ме преметнете. Баща ми бе адвокат, да знаете.

-    Да ви вземат мътните и вас, и баща ви, госпожице! Защо просто не...

В този миг във въздуха се разнесе метален трясък и облак пушек обгърна и двамата. Дерин се завъртя по посока на вятъра и видя как десният Машинистки двигател пламва. Перката му замръзна с ужасно скърцане н последен облак искри.

-    Какво, по дя... - отвори уста Дерин, но тъй като единият двигател спря, корабът зави рязко надясно. Гръбнакът под краката им се изплъзна и Дерин хвана госпожица Роджърс за ръката, след което и двете паднаха на колене. Антената на Тесла се размърда зад тях, опъната максимално, докато Звярът се извиваше.

Миг по-късно левият двигател също замлъкна и корабът продължи направо.

-    Какво става? - попита госпожица Роджърс.

-    И представа си нямам. Но ще трябва да изчакате тук.

Въздушният поток вече отслабваше със забавянето на скоростта на „Левиатан“. Дерин откопча предпазителя и се затича към двигателните отсеци. Дали капитанът не бе претоварил Машинистките двигатели? Или бе саботаж?

Господин Франсис обаче бе следван плътно по време на първата разходка, а двигателите не бяха оставени без

надзор. Трябваше да е съвпадение.

Дерин стигна гърбицата над двигателите и издърпа вестоносния гущер от джоба си.

-    Курсант Шарп към десния двигател, докладвайте!

Тя пусна зверчето и то се затича към отсека. Търчеше доста бързо и въпреки жуженето на електрическите двигатели вятърът вече не му пречеше. Ресните на кита не се бяха товарили през последните десет дни. Можеше да им отнеме цял час, докато тръгнат отново.

-    Тъпи Машинисти - изруга тя. Ужасните им механизми бяха направили кита мързелив.

На Запад от тях мексиканските кораби се бяха разпръснали и не бързаха да обкръжат плячката си. От това разстояние Дерин вече можеше да види огромните им криле и дългите, подобни на камшик опашки. Наистина приличаха на скатове. Балоните с газ под крилете им даваха височина, а двигателите - скорост. Спомни си, че бе чела за нещо подобно в Наръчника по аеронавтика. Май ставаше дума за някаква експериментална италианска машина.

Скатовете не бяха огромни и дори си нямаха гондоли. Екипажът висеше по напречните въжета на крилете им. Бяха въоръжени до зъби, с пушки във всяка свободна ръка. Единственото им едрокалибрено оръжие обаче бяха картечниците „Гатлинг“, монтирани отпред и отзад на зверовете.

Артилерийските ястреби излетяха от борда на „Левиатан“, но все още не нападаха. Просто обкръжиха кораба. Ноктите им проблясваха заплашително.

Десният двигател вече не пушеше и Дерин видя познат остър шлем в отсека. Майстор Клоп! Явно бяха закъсали здравата. Инженерите никога не викаха ранения стар Клоп, освен ако нещата не се бяха обърнали с главата надолу.

Вестоносният гущер се върна и заговори с грубия немски на механика:

- Нещо с горивото не е наред, Дерин. Вкусът му е странен.

Дерин се намръщи. Бе виждала как Клоп бърка в горивната смес и я помирисва, но не бе забелязвала да облизва пръст.

-    Левият двигател също ще се повреди, ако продължи работа - продължи гущерът. - Нареди им да го изгасят.

-    Какво му има на това чудо? - чу женски глас зад гърба си. - Плямпа на немски.

-    Да, госпожице Роджърс - въздъхна Дерин, докато вдигаше вестоносеца, - един от хората на Алек работи долу. Двигателят все пак е Машинистки.

-    А вие знаете ли немски?

-    На прилично ниво. Работя с майстор Клоп вече близо два месеца.

-    Какво съвпадение! Имате си немец на мотора, който току-що гръмна!

-    Майстор Клоп е австриец - отвърна Дерин, избута жената от пътя си и се отправи към гърбицата.

Госпожица Роджърс я последва с тетрадка в ръка.

-    Господин Шарп, още ли подозирате господин Франсис в симпатия към германците? Докато игнорирате присъствието на истински Машинисти на борда на вашия кораб?

Дерин махна към такелажниците с надеждата някой да отведе репортерката, но те се мъчеха да нагласят въздушното оръдие. Тя изруга и изтича към далечната страна на гърбицата, за да пусне отново гущерчето.