- Към левия отсек - каза му тя - говори курсант Шарп. Клоп казва, че нещо с горивото не е в ред. Не подавайте газ, освен при крайна необходимост! Край.
Когато пусна вестоносеца по пътя му, тя осъзна, че инженерите никога няма да се подчинят на думите й. Капитанът им бе дал заповеди. Може би трябваше да насочи гущера към мостика.
- Проблеми с горивото, а? - не спираше да дращи в тетрадката си госпожица Роджърс.
- Точно - изправи се Дерин - с горивото, което ни даде господин Хърст. Горивото, което повреди двигателите ни в разгара на преследване. Това съвпадение вече е странно!
- Не знам, да си призная - почеса се госпожица Роджърс по носа.
Дерин погледна към мексиканските кораби. Един от тях бе доближил „Левиатан“ на по-малко от миля, а по крилете му се виждаха редица сигнални флагове:
П-О-З-Д-Р-А-В-И-Л-Е-В-И-А-Т-А-Н
- Сега ни се пишете приятели - промърмори тя.
- Кой това?
- Пращат ни поздрави. - Дерин посочи сигналните флагове.
Последва ново съобщение, което тя разчете на репортерката:
М-О-Ж-Е-М-Д-А-П-О-М-О-Г-Н-Е-М-З-А-Д-В-И-Г-А-Т-Е-Л-И-Т-Е
- На мен ми звучи приятелски - изкоментира госпожица Роджърс.
- А на мен удобно - намръщи се Дерин. - Знаеха къде да ни намерят, а това си е доста голяма пустиня.
- И доста голям кораб - добави репортерката.
Дерин понечи да отговори, но я прекъсна ново съобщение от флаговете.
- Твърдят, че тези кораби следват заповедите на генерал Виля.
- Панчо Виля? Не думай! - Репортерката бясно задраска по тефтера си. - Шефът много го уважава.
- Не се и съмнявам, че са стари дружки - изсумтя Дерин. - Сега казва, че наблизо има летище и части за ремонт. Биха се радвали да ни помогнат.
Тя присви очи и изруга.
- В замяна искат само едно.
- И какво е то?
- Захар за гладните си зверчета.
- О, Боже! - възкликна госпожица Роджърс.
Дерин поклати глава и си спомни какво й бе казал Алек -че Хърст се бе зарадвал много при новината, че „Левиатан“ ще лети към Мексико. Някак си бе нагласил всичко - двигателите, контрабандните оръжия, корабите, които ги бяха проследили - само за една нощ.
Тя се огледа наоколо. Мъжете крещяха, а хрътките възбудено лаеха. Имаше и няколко вестоносни гущера. Тя изсвири със свирката си за един. Мостикът трябваше да научи всичко.
- Казахте, че познавате генерал Виля?
- Само по слухове - отвърна репортерката, - но пък познавам някои от бизнес партньорите му.
- Хубаво тогава. Стойте очите на четири.
- Не ми трябва напомняне.
близо до мен и си отваряйте
Ресните се раздвижиха по-бързо, отколкото Дерин бе очаквала. Може би скатовете бяха уплашили въздушния звяр. Мотивационните двигатели, естествено, се захранваха от органични бактерии и не бяха пострадали от повреденото гориво на Хърст. Така „Левиатан“ скоро летеше на собствен ход и следваше мексиканските кораби на безопасно разстояние.
Дерин прати вестоносен гущер надолу по мостика с новините, че Хърст и генерал Виля са приятели. Той се върна и отговори с гласа на капитан Хобс, като й нареди да поеме контрола над кацането. Това обикновено бе работа за такелажник, но капитанът искаше да има офицер на открито. Ако домакините на „Левиатан“ предприемеха враждебни действия, корабът щеше за изпусне целия си баласт и да излети във въздуха. Тогава закотвящите кабели трябваше да се отхлабят със светкавична бързина.
- Ще бъда готов, сър - отвърна Дерин. - Край.
- Това само доказва тезата ми - обади се госпожица Роджърс, когато гущерчето се отдалечи. - Оставиха най-важната работа на най-важния човек.
- Престани да говориш глупости.
- Уверявам ви, младежо, че едно хотелско момиче не може да бъде много по-учтиво.
Дерин завъртя очи. А бе мислила Еди Малоун за досаден!
Който и да бе отровил горивото на „Левиатан“, бе свършил работата си отлично. Десният двигател бе гръмнал на около час път от летището на Виля. Върхът на кулата за закотвяне се издигна от един стръмен каньон, толкова дълбок, че „Левиатан“ можеше да се скрие в него. Каньонът беше само с един тесен вход, но отстрани имаше стотици издатини.
- Естествено създадена крепост - изкоментира Дерин. -Явно този генерал Виля е от революционерите.
- Бунтовник по душа - сви рамене госпожица Роджърс, -но в последно време всичко в Мексико е с главата надолу. Повече прилича на гражданска война, отколкото на революция.