Отвън деветнадесети полицейски участък наподобяваше древно, обрулено от ветровете четириетажно училище; кафяви тухли, измазани c хоросан, и корнизи, побелели от изпражненията на стотици поколения гълъби. Деветнадесети полицейски участък отговаряше за района на Манхатън от Петдесет и девета улица до Осемдесет и седма, и от Пето Авеню до Ийст Ривър.
Обаждането от болницата, c което ги известиха за постъпилия случай — жертва на пътна злополука, мина през полицейската централа няколко минути след десет и беше прехвърлено към детективското бюро. Деветнадесети полицейски участък действително имаше тежка нощ. С настъпването на лошото време се бяха увеличили силно изнасилванията и опитите за убийство. Опустелите улици се бяха превърнали в замръзнали пустини, където мародерите връхлитаха върху безгрижните зяпльовци, осмелили се да минат през тяхната територия.
Повечето детективи бяха излезли по повиквания и детективският отдел беше почти опустял; бяха останали само детективът Франк Анджели и един сержант, който разпитваше някакъв заподозрян в палеж.
Когато телефонът звънна, Анджели вдигна слушалката. Беше сестрата, която се грижеше за жертвата на пътната злополука в градската болница. Пациентът питал за лейтенант Макгрийви. Макгрийви беше отскочил до съдебния архив. Когато сестрата му съобщи името на пациента, той й каза, че веднага потеглят за болницата.
Макгрийви влезе в стаята тъкмо когато Анджели затваряше телефона. Анджели бързо му обясни за повикването.
— Няма да е зле веднага да тръгнем към болницата — каза Анджели.
— Ще почака. Искам първо да разговарям c капитана на участъка, на чиято територия е станал случаят.
Анджели проследи c поглед как Макгрийви набра номера. Чудеше се дали капитан Бертели е предал на Макгрийви за разговора му c него. Беше протекъл съвсем кратко и делово.
— Лейтенант Макгрийви е много добър полицай — беше казал Анджели, — но взема твърде присърце случилото се преди пет години.
Капитан Бертели го беше дарил със студен и продължителен поглед.
— Обвинявате го в опит да натопи доктор Стивънс?
— Не го обвинявам в нищо, капитане. Само си помислих, че е мой дълг да сте наясно със ситуацията.
— Окей, сега вече съм наясно.
И c това срещата беше приключила.
Телефонният разговор на Макгрийви продължи три минути изпълнен c ръмженето на лейтенанта докато си водеше записки, а през това време Анджели нетърпеливо пристъпяше напред-назад. Десет минути по-късно двамата вече седяха в колата на път за болницата.
Стаята на Джад беше на шестия етаж в дъното на дълъг, мрачен коридор c болнично сладникавия аромат на всички здравни заведения. Сестрата, която им се беше обадила по телефона, ги съпроводи до стаята на Джад.
— Какво е състоянието му, сестро? — запита Макгрийви.
— Лекарят ще ви обясни по-добре от мен — заяви тя c тон на стара мома. И след миг изведнъж продължи. — Цяло чудо е, че не са го убили. Със сигурност мозъчно сътресение, няколко натъртени ребра и рана на лявата ръка.
— В съзнание ли е? — запита Анджели.
— Да. Направо не можем да го задържим в леглото. — Тя се обърна към Макгрийви. — Непрекъснато повтаря, че трябва да ви види.
Влязоха в стаята. Вътре имаше шест легла и всичките бяха заети. Сестрата посочи към едно от тях в ъгъла в дъното, преградено от другите със завеса; Макгрийви и Анджели го доближиха и минаха зад завесата.
Джад седеше в леглото облегнат на възглавницата. Лицето му беше бледо, c голямо парче левкопласт върху челото. Лявата му ръка беше в превръзка.
Макгрийви проговори пръв.
— Разбрах, че сте пострадали.
— Не беше нещастен случай — каза Джад. — Някой се опита да ме прегази. — Гласът му беше слаб и треперещ.
— Кой? — запита Анджели.
— Не знам, но всичко съвпада. — Той се обърна към Макгрийви. — Убийците не са целели Джон Хансън или Керъл. Те са искали да убият мен.
Макгрийви го загледа изненадан.
— Кое ви кара да мислите така?
— Харисън беше убит, защото носеше жълтия ми дъждобран. Сигурно са ме видели сутринта да влизам в сградата облечен c него. И когато е излязъл c дъждобрана, те са помислили, че съм аз.
— Това е възможно — произнесе Анджели.
— Разбира се — заяви Макгрийви, като се обърна към Джад. — И когато са разбрали, че са убили не този човек, когото е трябвало, са се върнали в кабинета ви, съдрали са дрехите ви и са открили, че вие наистина сте малко цветнокожо момиче и така са побеснели от това, че са ви пребили до смърт.
— Керъл са я убили, защото са я заварили в кабинета ми, когато са търсели мен — каза Джад.