Макгрийви пъхна ръка в джоба на палтото си и извади няколко изписани листчета.
— Току-що разговарях c капитана на полицейския участък, в чийто район е станал нещастният случай.
— Не беше нещастен случай.
— Според доклада на полицията, вие сте нарушили правилата за пресичане на улицата.
Джад се втренчи в него.
— Нарушил съм правилата …? — повтори той слабо.
— Пресекли сте улицата по средата, докторе.
— Нямаше никакви коли и аз…
— Имало е кола — поправи го Макгрийви. — Само че вие не сте я видели. Валял е силен сняг и видимостта е била много лоша. Изскочили сте изведнъж пред колата, шофьорът е натиснал спирачките, колата е станала неуправляема и ви е блъснала. Шофьорът е изпаднал в паника и е духнал.
— Не беше така, а и фаровете му бяха угасени.
— И вие считате това за доказателство, че той е убил Джон Хансън и Керъл Робъртс?
— Някой се опита да ме убие — повтори упорито Джад.
Макгрийви поклати глава.
— Няма да стане, докторе.
— Какво няма да стане? — запита Джад.
— Наистина ли очаквате от мен да забия тъпана, че търся някакъв митичен убиец, докато в същото време вие се превивате от смях? — В гласа му изведнъж звънна стомана. — Знаехте ли, че секретарката ви е била бременна?
Джад притвори очи и главата му потъна във възглавницата.
Значи ето за какво е искала Керъл да разговаря c него през последните няколко дни. А той почти се беше досетил. И сега Макгрийви щеше да си мисли, че… Той отвори очи.
— Не — каза уморено той. — Не знаех.
Главата му отново взе да пулсира. Болката се връщаше победоносно. Преглътна, за да надвие гаденето, което се надигаше в гърлото му. Искаше да позвъни на сестрата, но по-скоро би умрял, отколкото да изпадне в такова унижение пред Макгрийви.
— Прерових папките в съдебния архив — каза Макгрийви. — Как бихте коментирали факта, ако ви кажа, че вашата малка чернокожа бременна чаровница е изтъркала доста токове по улиците, преди да почне работа при вас? — Бумтенето в гърдите на Джад се усили. — Знаехте ли това, доктор Стивънс? Не е необходимо да ми отговаряте. Аз ще отговоря вместо вас. Знаели сте го, защото вие сте я измъкнали от среднощния съд преди четири години, когато е била арестувана по обвинение в проституция. Не е ли малко необичайно за един много уважаван доктор да наема курва за секретарка в първокласния си кабинет?
— Никое момиче не се ражда курва — каза Джад. — Просто се опитвах да помогна на едно шестнайсетгодишно дете да намери правилния път в живота си.
— И да си имате вързано едно прелестно черно дупе?
— Мръсно копеле!
Макгрийви се усмихна без хумор.
— Къде заведохте Керъл след като я взехте от съда?
— Вкъщи.
— И тя спа във вашия апартамент?
— Да.
Макгрийви се ухили.
— Ама и вас си ви бива! Вземате едно първокласно малолетно курве от среднощния съд и си го закарвате в къщи. Сигурно ви е липсвал партньор за шах? Ако вие действително не сте спали c нея, тогава вероятността да сте хомосексуалист е много голяма. И виждате колко добре се връзват нещата? Нали? Джон Хансън. А ако пък наистина сте спали редовно c Керъл, тогава вероятността да сте й надули корема е много голяма. И имате наглостта да се проснете на кревата и да ми пъшкате и охкате, разказвайки ми басни за някакъв злокобен маниак c кола, който ходел нагоре-надолу и трепел хора?
Макгрийви се обърна и излезе от стаята c почервеняло от гняв лице.
Бумтенето в гърдите на Джад го разтърси целия.
Анджели го наблюдаваше разтревожено.
— Добре ли сте?
— Трябва да ми помогнете — изтръгна от себе си Джад. — Някой се опитва да ме убие. — Прозвуча му като като погребална песен в ушите.
— Кой би имал мотив да ви убива, докторе?
— Не знам.
— Имате ли врагове?
— Не.
— Да сте спали напоследък c нечия съпруга или приятелка?
Джад поклати глава и мигновено съжали за движението.
— Да имате някакво голямо наследство от близки роднини, които да се опитват да ви премахнат от пътя си?
— Не.
Анджели въздъхна.
— Окей. Значи никой няма мотив да ви премахва. А някой от пациентите ви? Мисля, че ще е добре да ни дадете един пълен списък, за да ги проверим един по един.
— Не мога да го направя.
— Искам само имената им.
— Съжалявам. — Опитите да си отваря устата му струваха огромни усилия. — Щях да ви го дам, ако бях зъболекар или ортопед. Но вие сами разбирате, че тези хора имат проблеми. При това някои от тях от изключително сериозно естество. Ако започнете да ги разпитвате, вие не само ще ги съсипете; ще унищожите вярата им в мен. Никога повече не ще бъда в състояние да им окажа помощ. Не мога да ви дам този списък. — Той се облегна изтощено на възглавницата.