— Казвал съм ви, че не ви трябва моето одобрение. Единственият човек, от чието одобрение се нуждаете, сте вие самата. Морално и неморално са правила, които ние си измисляме, за да можем да участвуваме в играта „взаимоотношения c другите хора“. Без правила не може да има игра. Но не забравяйте — правилата винаги са условни.
Последва мълчание. След малко тя проговори.
— Беше парти c танци. Съпругът ми беше наел оркестър от шестима мъже.
Той зачака да чуе продължението.
Тя се изви да го погледне в очите.
— Сигурен ли сте, че после ще продължавате да ме уважавате?
— Аз искам да ви помогна. Всички сме вършили неща, от които после сме се срамували, но това не означава, че трябва да продължаваме да ги вършим.
Тя го изучава известно време, после отново се отпусна върху кушетката.
— Споменавах ли ви, че подозирам съпруга си Хенри в импотентност?
— Да. — Не беше спирала да му пълни ушите за това още от самото начало.
— В действителност изобщо не е спал c мен, откакто се оженихме. Винаги си намираше някакво педалско оправдание… Е… — Устата й се изкриви горчиво. — … Е… в събота вечер се чуках c всеки от състава, докато през това време Хенри гледаше. — И тя заплака.
Джад й подаде някаква салфетка и зачака без да отделя погледа си от нея.
Никой никога не беше давал нещо на Тери през живота й, без после да й измъкне двойна и тройна цена за него. В началото на кариерата си в Холивуд беше започнала като сервитьорка в един крайпътен ресторант, като си харчеше по-голямата част от заработката по един треторазряден театрален репетитор. След една седмица репетиторът я прибра при себе си, като обучението му се сведе да я научи как се върши цялата домакинска работа плюс непрекъснатите репетиции в спалнята. След няколко седмици, когато разбра, че той не е в състояние да я вкара в Холивуд дори и при най-добро желание от негова страна, тя му би шута и започна работа като касиерка в една дрогерия в хотел в Бевърли Хилс. На връх Коледа се появи един филмов продуцент, за да избере някакъв подарък за жена си. Беше й оставил визитната си картичка c молбата да му позвъни. Още на следващата седмица Тери направи филмовите проби. Беше доста неловка и скована, но имаше три неоценими преимущества. Притежаваше изумително лице и фигура, изключително фотогенични, плюс поддръжката на продуцента.
Тери Уошбърн се появи в незначителни роли из цяла дузина филми през първата година. Започна да получава купища писма. Ролите й взеха да се увеличават. В края на годината неочаквано се помина нейният благодетел и тя се уплаши, че могат да я изгонят. Вместо това новият шеф на студиото я извика при себе си и й каза, че има големи планове за нея. Тя получи нов договор, повишение и по-голям апартамент със спалня, пълна c огледала. Ролите на Тери постепенно се издигнаха до главни във второстепенни филми, а накрая, след като публиката полудя по изпълненията й и започнала да обсажда касите на кинотеатрите, където се прожектираха филми c нейно участие, започна да се появява и в първокласни продукции.
Всичко това принадлежеше на миналото и Джад усети жал към нея, като я гледаше легнала кушетката и опитваща се да приглуши подсмърчанията си.
— Да ви донеса ли малко вода? — запита той.
— Н-не, благодаря — отказа тя. — Д-добре съм. — Извади кърпичка от чантичката си и си издуха носа. — Простете ми, че се държах като идиотка — каза тя. Изправи се и седна на кушетката.
Джад седеше спокойно, като я чакаше да се овладее.
— Защо се омъжвам все за мъже като Хенри?
— Това е един много важен въпрос. Имате ли някаква представа защо?
— Откъде, по дяволите, мога да знам? — извика тя. — Вие сте психиатърът. Да не смятате, че щях да се омъжвам за тия отрепки, ако ги знаех що за стока са?
— Вие как мислите?
Тя го изгледа шокирана.
— Искате да кажете, че аз въпреки всичко пак бих се омъжила за тях? — Тя гневно скочи на крака. — Ти, мръсен кучи сине! Мислиш, че на мен ми е правело удоволствие да се чукам c тях ли?
— Не ви ли правеше?
Тя сграбчи в гнева си една ваза и я запрати върху него. Вазата се разби върху една маса.
— Този отговор достатъчен ли ви е?
— Не. Тази ваза струваше двеста долара. Ще я запиша към сметката ви.
Тя се втренчи безпомощно в него.
— Дали наистина съм ги харесвала? — прошепна тя отпаднало.
— Това вие ще ми кажете.
Шепотът й се снижи още повече.
— Сигурно съм болна — прошепна тя. — О, Господи, аз съм болна. Моля те, помогни ми, Джад. Помогни ми!
Джад я приближи.
— Първо трябва ти да ми помогнеш, за да мога после и аз да направя същото за теб.
Тя кимна вяло c глава.
— Искам да си отидеш и да да си дадеш отчет как се чувствуваш, Тери. Не когато вършиш тия неща, а преди това. Помисли си добре защо искаш да ги правиш. И когато го проумееш, това ще означава, че си разбрала много за себе си.