Тя остана взряна в него за миг, но след малко лицето й се отпусна. Извади кърпичката си и отново се изсекна.
— Голяма работа си, докторе — каза тя. Вдигна чантичката и ръкавиците си. — Какво ще кажеш за следващата седмица?
— Добре — каза той. — Ще се видим отново следващата седмица.
Отвори вратата към коридора и Тери излезе.
Той знаеше добре отговора на проблемите й, но тя беше длъжна сама да стигне до него. Трябваше да се научи, че любовта не се купува, а се дарява. А тя не би могла да възприеме факта, че може да получава свободно любовта, докато не разбереше, че я заслужава. До този момент, през цялото изминало време Тери не беше преставала c опитите си да я купува, разполагайки c единствената валута за нея — собственото тяло. Той добре съзнаваше агонията, която тя изживява, бездънното отчаяние на самоунижението; сърцето му я разбираше толкова добре. Но единственият начин, по който можеше да й помогне, беше да се държи хладно и дистанцирано. Знаеше, че в очите на клиентите си изглежда безразличен и равнодушен към проблемите им, небрежно подхвърлящ им зрънца от олимпийската си мъдрост. Но това беше най-важната част от методиката му на терапия. В действителност той преживяваше дълбоко техните драми. Щяха да се изумят, ако само разберяха колко често незримите чудовища, които се опитваха да разбият емоционалните им устои, превръщаха сънищата му в кошмари.
През първите шест месеца от работата му като психиатър, когато караше задължителния двегодишен стаж по анализа, необходим за оформянето му като психоаналитик, Джад беше започнал да развива отвратително главоболие. Той се вживяваше в симптомите на всичките си пациенти, преживявайки ги като свои, и му беше потребна повече от година, за да се научи да канализира и контролира емоционалните си реакции.
И сега, докато поставяше лентата със записа на беседата му c Тери на мястото й, разумът му не спираше да се блъска над собствената му дилема. Върна се при телефона и набра номера за повикване на Деветнадесети полицейски участък.
Телефонистката го свърза c детективския отдел. В слушалката се разнесе дълбокият бас на Макгрийви.
— Лейтенант Макгрийви слуша.
— Детектив Анджели, моля.
— Почакайте.
Той дочу изтракването на слушалката оставяна върху бюрото. След няколко секунди се обади Анджели.
— Слушам, детектив Анджели.
— Тук Джад Стивънс. Бих искал да разбера дали сте научили нещо за онова, което говорихме c вас.
Последва моментно колебание.
— Проверих — изрече внимателно Анджели.
— Трябва само да кажете „да“ или „не“. — Сърцето на Джад сякаш щеше да изскочи от гърдите. Следващият въпрос му струваше огромно усилие. — Зифрен още ли се намира в Матеауан?
Измина сякаш цяла вечност преди Анджели да отговори.
— Да. Още е там.
Вълна от разочарование премина през Джад.
— О, разбирам.
— Съжалявам.
— Благодаря ви — каза Джад и бавно окачи слушалката.
Значи оставаше Харисън Бърк. Харисън Бърк, безнадеждният параноик, убеден, че всички искат да го убият. Дали беше решил да нанесе пръв удара? Джон Хансън беше напуснал кабинета му в единайсет без десет понеделник сутринта и го бяха убили само няколко минути след това. Джад трябваше на всяка цена да установи дали Бърк е бил в офиса си по това време. Намери служебния му номер и го набра.
— Интернашънъл Стийл. — Гласът от другата страна притежаваше дистанцираният и безличен тембър на робот.
— Ако обичате, мистър Харисън Бърк.
— Мистър Харисън Бърк… Един момент, моля…
Джад стискаше палци на телефона да се окаже секретарката на Бърк. Но ако беше отскочила за минутка някъде и вместо нея се обадеше самият Бърк…
— Тук офисът на мистър Бърк — разнесе се девичи глас.
— Обажда се доктор Джад Стивънс. Ще ви бъда много задължен, ако ми дадете една информация.
— О, да, доктор Стивънс! — В гласа й се появи нотка на облекчение, примесена c разбиране. Тя сигурно знаеше, че Джад е психоаналитикът на шефа й. Дали не разчиташе на него за помощ? Как ли я беше тормозил до този момент Бърк?
— Става въпрос за сметката на мистър Бърк… — започна Джад.
— За неговата сметка? — Тя не направи опит да прикрие разочарованието в гласа си.
Джад бързо продължи:
— Секретарката ми вече не е… вече не е при мен, и аз се опитвам да приведа в ред дневниците. Доколкото разбирам, тя е записала за мистър Бърк приемен час в девет и половина сутринта в понеделник тази седмица, и ще ви бъда много задължен, ако надзърнете в програмата му за този ден.