Остатъкът от следобеда изтече бързо. Джад прие останалите няколко пациенти, c които не беше успял да се свърже по телефона. След като отпрати и последния, той извади лентата със записа от последния сеанс c Харисън Бърк и я пусна, като си водеше от време на време бележки.
След като свърши, изключи магнитофона. Нямаше избор. Беше длъжен да се свърже със шефа на Бърк още сутринта и да го информира за състоянието, в което се намираше неговия подчинен. Погледна през прозореца и c изненада установи че нощта бе настъпила. Наближаваше осем. Изведнъж се почувствува отпаднал и изтощен след всичкото това напрежение, c което се беше нахвърлил върху работата си. Ребрата го срязваха при всяко по-рязко движение, а ръката му бе започнала да изпитва пулсираща болка. Веднъж да се прибереше у дома, щеше да се гмурне в горещата си вана!
Постави на местата им всички ленти c изключение на тази със записа на Бърк, които заключи в чекмеджето на масичката. Щеше да я предостави на определения от съда психиатър. Облече палтото си и тъкмо протягаше ръка към дръжката на вратата, когато телефонът иззвъня. Отиде до него и вдигна слушалката.
— Доктор Стивънс.
Никой не се обади. Дочу тежко носово дишане.
— Ало?
Никой не се обади. Джад затвори. Остана за момент до телефона c озадачено лице. Някой е избрал погрешно номера, реши той. Изгаси лампите в кабинета, заключи вратите и тръгна към площадката c асансьорите. Всички наематели си бяха заминали отдавна. Беше още рано за чистачите, които работеха нощна смяна и c изключение на Бигелоу, нощният пазач, в сградата нямаше жива душа.
Джад доближи асансьора и натисна бутона за повикване. Сигналният индикатор обаче остана безмълвен. Натисна повторно бутона. Отново нищо.
И в този момент цялото осветление в коридора угасна.
Глава седма
Джад остана до асансьора и тъмнината го погълна като черна пелена. Усети как сърцето му за миг забави ритъм и после се втурна да наваксва. Внезапен и атавистичен страх го сграбчи за гърлото и той бръкна в джоба си за кибрит. Оказа се, че го е забравил в кабинета. А може би на долния етаж осветлението работеше? Бавно и предпазливо се запъти напред към вратата, която водеше към стълбището, c ръце протегнати в мрака като на слепец. Пръстите му докоснаха врата и я отвориха. Стълбището тънеше в мрак. Хвана се здраво за парапета и се приведе надолу. Някъде в дълбочината видя подскачащия лъч на нечие фенерче в ръката на изкачващ стъпалата човек. Обзе го внезапно облекчение. Това беше Бигелоу, нощния пазач.
— Бигелоу! — изрева той. — Бигелоу! Аз съм, доктор Стивънс!
Гласът му избумтя в каменните стени, а ехото глухо отекна през стълбището. Фигурата c фенерчето в ръка продължаваше неспирния си ход нагоре.
— Кой е там? — изкрещя Джад.
Единственият отговор беше ехото на думите му.
И Джад внезапно проумя кой е там. Неговите убийци. Сигурно бяха най-малко двама. Единият беше прекъснал захранването долу, докато другият през това време блокираше стълбите, за да го спре.
През това време лъчът се бе приближил, оставаха само два или три етажа и щяха да стигнат при него. Тялото на Джад изстина от внезапния страх. Сърцето му забумка в гърдите като пневматичен чук, а коленете му омекнаха. Бързо се обърна и тръгна по стълбите към етажа си. Отвори вратата и застана така, вслушан в мрака. Ами ако някой го дебнеше в тъмния коридор?
Шумът от стъпките на изкачващия се усили. Джад се завъртя и c пресъхнала уста тръгна по мастиленочерния коридор. Когато подмина асансьорите, започна да брои вратите на офисите. Чу да се отваря вратата на стълбището тъкмо когато стигна кабинета си. Връзката ключове се изплъзна от нервните му пръсти и издрънча на пода. Пръстите му зашариха в паника, напипаха ги. Отключи вратата към приемната и влезе, след което я заключи c две превъртания. Сега никой не можеше да я отвори, освен ако не разполагаше c дубликат на специалния му ключ.
Откъм коридора се разнесе шумът на приближаващи се стъпки. Влезе в кабинета си и и натисна ключа за лампите. Нищо. Захранването в цялата сграда беше прекъснато. Заключи и вътрешната врата и се придвижи до телефона. Напипа шайбата и набра номера на централата. Последваха три дълги сигнала и операторката вдигна слушалката, единствената му връзка c външния свят.
Той изговори бързо.
— Централа, тревога. Тук е доктор Джад Стивънс. Искам да говоря c детектива Франк Анджели от Деветнадесети участък. Моля, побързайте!