Една идея започна да се оформя в главата му. Беше родена от отчаянието, но колкото повече я оглеждаше, толкова повече смисъл започваше да придобива тя. Отвори телефонния указател и започна да прелиства жълтите страници.
Глава девета
На следващия ден Джад напусна офиса си в четири часа следобяд и потегли към един адрес в началото на Уест Сайд. Беше стар, износен жилищен блок от кафяв пясъчник. Джад беше обзет от опасения още докато спираше пред блока. Дали не беше объркал адреса? И после окото му се закачи в една обява върху прозореца на апартамент от първия етаж:
Джад се измъкна от колата. Денят беше мрачен и ветровит, c прогноза за снеговалеж привечер. Той се придвижи внимателно по замръзналия тротоар и влезе в коридора на сградата.
Носеше се смесена миризма на плесенясало и урина. Натисна бутона c надпис „Норман З. Муди — 1“ и след малко зумерът бръмна. Той прекрачи вътре и намери апартамент 1. На вратата мъдреше следната табела:
Той натисна звънеца и влезе.
Муди очевидно не принадлежеше към хората, свикнали да си пръскат парите по лукса. Офисът сякаш беше обзавеждан от някой сляп, хипертироиден Плюшкин. Всеки инч от стаята тънеше затрупан от боклуци и вехтории. В единия ъгъл на стаята стоеше изправен дрипав японски параван. До него стърчеше източноиндийски абажур, а пред абажура — разнебитена датска масичка. Навсякъде имаше разхвърляни вестници и списания.
Вратата към една от вътрешните стаи се отвори c трясък и в стаята се появи Норман З. Муди. Беше висок не повече от пет фута и пет инча и тежеше не по-малко от триста фунта. Повече се търкаляше, отколкото вървеше и напомняше на Джад за някоя оживяла статуя на Буда. Имаше закръглено и месесто лице c широки и простодушни бледосини очи. Беше абсолютно плешив, c яйцевидна глава. Невъзможно беше да се отгатне истинската му възраст.
— Мистър Стивънсън? — поздрави го Муди.
— Доктор Стивънс — поправи го Джад.
— Седнете, седнете. — Буда c южняшки говор.
Джад се огледа за някакъв стол. Свали купчина списания на тема културизъм и нудизъм от едно почти разпаднало се кожено кресло, което впрочем беше останало и почти без кожа, и много внимателно се отпусна в него.
Муди разположи масата си в един огромен стол-люлка.
— Е, сега вече да си дойдем на приказката. Какво мога да направя за вас?
Джад разбра, че е направил грешка. По телефона той беше съобщил внимателно цялото си име на Муди. Име, което не слизаше от първите страници на всички нюйоркски вестници през последните няколко дни. И той успя да попадне на единствения частен детектив в града, който дори не е чувал за него! Опита се да измисли някакво оправдание, за да си тръгне.
— Кой ме препоръча пред вас? — заби Муди пръста в раната.
Джад се поколеба, преди да отговори, защото не искаше да го обиди.
— Взех номера ви от телефонния указател.
Муди се разсмя жизнерадостно.
— Не знам какво щях да правя без телефонния указател — каза той. — Най-голямото изобретение след растителния алкохол. — И отново се разсмя като дете.
Джад се изправи. Очевидно се беше сблъскал c абсолютен идиот.
— Съжалявам, че ви загубих времето, мистър Муди — каза той. — Бих искал да пообмисля нещата си, преди да …
— Разбира се, разбира се. Много добре ви разбирам — прекъсна го Муди. — Но се налага да ми заплатите за ангажимента.
— Разбира се — каза Джад.
Бръкна в джоба си и извади няколко банкноти.
— Колко?
— Петдесет долара.
— Петдесет…?
Джад преглътна гневно, отброи набързо няколко банкноти и ги напъха в ръката на Муди. Муди ги преброи внимателно:
— Хиляди благодарности!
Джад се запъти към вратата чувствувайки се последен идиот.
— Докторе…
Джад се обърна. Детективът му се усмихваше доброжелателно докато пъхаше банкнотите в джоба на престилката си.
— Тъй като вече сте ми платили петдесет долара — каза той меко, — защо да не седнем и да ми разкажете какъв ви е проблемът. Винаги съм твърдял, че е най-добре да се разтоварим, като свалим товара от плещите си.
Иронията на фразата за малко не разсмя Джад. Той самият беше посветил живота си на разтоварването на пациентите чрез тяхното изслушване. Изучава Муди известно време. Какво имаше да губи? Може би разговорът c непознатия човек действително щеше да го разтовари? Той бавно се върна до креслото и седна в него.