— Изглеждате така, сякаш сте побрали проблемите на целия свят, докторе. Винаги съм казвал, че четири рамене вършат по-добра работа, отколкото две.
Джад не беше сигурен колко още афоризма на Муди може да издържи.
Муди не отделяше погледа си от него.
— Какво ви доведе тук? Жените или парите? Винаги съм казвал, че ако отстраните жените и парите, веднага решавате повечето проблеми на хората по света.
Муди го следеше c внимателен поглед в очакване на отговора.
— Аз… мисля, че някой се опитва да ме убие.
Сините очи примигнаха.
— Вие мислите?
Джад пропусна въпроса покрай ушите си.
— Ще ви бъда безкрайно задължен, ако ми дадете името на някой, който е специалист в тази област на разследване.
— Разбира се, че мога — каза Муди. — Норман З. Муди. Най-добрият в страната.
Джад простена от отчаяние.
— Защо не ми разкажете по-подробно за това, докторе? — предложи му Муди. — Една глава добре, две — още по-добре.
Джад не можа да сдържи усмивката си, макар че съвсем не му беше до смях. Просто се отпуснете и кажете първото нещо, което ви дойде наум. Защо не? Той си пое дълбоко дъх и по възможно най-сбития начин предаде на Муди събитията от последните няколко дни. Постепенно забрави, че не е сам. Той говореше на себе си, като обличаше в думи объркващите ситуации, които беше преживял. Предпазливо избягна само размишленията си на тема „вменяемост“. Муди го възнагради със щастлив поглед след като свърши.
— Изпаднали сте наистина в чудна ситуация. Или някой действително се опитва да ви убие, или се страхувате, че се превръщате в шизофреничен параноик.
Джад го изгледа втрещен. Една точка за Норман З. Муди.
Муди продължи.
— Споменахте, че по случая работят двама детективи. Как се казват?
Джад се поколеба. Изпитваше голяма неохота да се ангажира c този човек. Единственото му желание в момента беше да се измъкне колкото е възможно по-бързо оттук.
— Франк Анджели — отвърна той накрая, — и лейтенант Макгрийви.
В изражението на Муди настъпи почти неуловима промяна.
— Възможно ли е някой да има някаква причина да ви убива, докторе?
— Нямам представа. Нямам врагове, поне доколкото знам.
— О, хайде. Само мъртвият няма врагове. Винаги съм казвал, че враговете са солта на живота.
Джад положи усилия да не потръпне.
— Женен ли сте?
— Не — каза Джад.
— Хомосексуалист ли сте?
Джад въздъхна.
— Вижте, тези процедури вече ги минах c полицията и…
— Добре. Вие ми плащате, за да ви помогна — изрече жизнерадостно Муди. — Да дължите на някого пари?
— Само обичайните сметки за месеца.
— А пациентите ви?
— Какво по-точно?
— Е, аз винаги съм казвал, че ако искате мидени черупки, трябва да идете на брега. Вашите пациенти са в по-голямата си част кукувци. Нали така?
— Не е вярно — произнесе сухо Джад. — Те са хора c проблеми.
— Емоционални проблеми, които те не са в състояние да разрешат самостоятелно. Не е ли възможно някой от тях да ви преследва? О, не че има някаква реална причина, а просто някой c някаква безпричинна враждебност към вас.
— Възможно е. Само че на теория. Повечето от пациентите ми са под мои грижи в продължение на повече от година. И за това време съм ги опознал изключително добре.
— Никога ли не сте ги докарвали до бяс? — запита Муди c невинен вид.
— Много рядко. Но на нас не ни трябва разгневен човек. Търсим параноик със склонност към човекоубийство, който е убил най-малко двама души до момента и е направил няколко опита да убие и мен. — Той се поколеба, и после се насили да продължи. — Ако се окаже, че имам такъв пациент, то това ще означава, че пред вас седи най-некадърният психоаналитик, който някога е съществувал.
Той повдигна поглед и срещна изучаващите го очи на Муди.
— Винаги съм казвал: първо най-важното! — изчурулика Муди. — Първото нещо, което трябва да установим, е дали някой се опитва да ви премахне, или сте психясали. Нали така, докторе?
Лицето му цъфна в широка усмивка, измила обидата от думите му.
— Как? — запита Джад.
— Много просто — каза Муди. — Представете си, че сте застанали в центъра на терена и очаквате да ви подадат топката. Първо ще се опитаме да установим дали въобще е започнала някаква игра; и после — кои са другите участници. Имате ли кола?
— Да.
Джад вече бе забравил, че преди малко се чудеше само как да се измъкне от това място и къде да търси друг детектив. Вече усещаше как зад просташката и невинна фасада на Муди се крие ум остър като бръснач.