— О, съвсем не е необходимо да ходите толкова далеч — каза Муди. — Някои хора са много грижливи.
Джад го изгледа c тъп поглед.
— Не ви разбирам.
— Много е просто. Винаги съм казвал, че когато искате да стигнете до дъното на нещо, трябва да грабнете лопатата.
— Мистър Муди…
Муди се приведе към вратата на колата му.
— Знаете ли кое е най-интересното във вашия случай, докторе? Това, че май всеки пет минути някой прави всичко възможно да ви прати на оня свят — поне така изглежда. А сега това „така изглежда“ направо ме умилява. До този момент нямахме нищо, за което да се хванем, за да решим дали не психясвате или някой действително иска да ви отвори черепа.
Джад го изгледа.
— Но нали Катскилс… — изрече той c отслабвал глас.
— О, вие никога нямаше да стигнете до Катскилс, докторе. — Муди отвори вратата му. — Елате.
Зашеметен, Джад се измъкна от колата.
— Разбирате ли, всичко това беше само за примамка. Винаги съм казвал, че ако искате да си уловите акула, първо трябва да налеете кръв във водата.
Джад следеше лицето му.
— Страхувам се, че вие никога нямаше да стигнете до Катскилс — повтори меко Муди.
Той заобиколи колата отпред, поигра си c ключалката на предния капак и го повдигна. Джад се приближи и застана до него. Към горната част на дистрибутора бяха привързани три пръчки динамит. Две тънки жици водеха от тях към стартера.
— Скрит взрив — изрече Муди.
Джад го изгледа зашеметен.
— Но как успяхте да…
Муди се ухили.
— Казах ви, че не ме свърташе в леглото. Дойдох тук някъде към полунощ. Платих на пазача да иде някъде да се повесели, а пък аз останах да дебна в сенките. Нощният пазач ще ви струва още двайсет долара — добави той. — Не исках да остават c впечатлението за вас, че сте скъперник.
Джад усети огромна вълна от благодарност към този дребен дебеланко.
— Видяхте ли кой я постави?
— Не. Направили са го още преди да дойда. В шест сутринта стана ясно, че никой няма да дойде и реших да хвърля едно око. — Той посочи към висящите жици. — Вашите приятели наистина си ги бива. Бяха монтирали втори комплект, така че ако повдигнехте капака на колата, тази жица щеше да взриви динамита. Същото щеше да се случи ако завъртяхте стартера. Зарядите са достатъчни да отнесат половината гараж.
Джад усети как стомахът му се устремява към гърлото. Муди го изгледа съчувствено.
— Горе главата — каза той. — Вижте колко напреднахме. Вече знаем със сигурност най-малко две неща. Първото, че не сте куку. И второто — усмивката напусна лицето му — че някой дяволски иска да ви свети маслото, докторе.
Глава десета
Седяха във всекидневната на апартамента на Джад и разговаряха; Муди беше разлял огромното си туловище върху големия диван. Преди да се качат горе, той внимателно беше преместил частите от вече обезвредените бомби в багажника на колата си.
— Не трябваше ли да ги оставитее там, за да може полицията да ги изследва? — запита го Джад.
— Винаги съм твърдял, че най-объркващото нещо на света е излишъкът от информация.
— Но това щеше да убеди лейтенант Макгрийви в моята правота.
— Мислиш ли?
Джад разбра накъде клонеше Муди. Според Макгрийви Джад можеше да е поставил собственоръчно бомбите в колата си. И въпреки това му изглеждаше странно, че един детектив ще укрива веществени доказателства от полицията. Имаше чувството, че Муди прилича на огромен айсберге. По-голямата част от същината му се криеше под повърхността, под фасадата на един миловиден и безвреден човечец. Но сега, като слушаше речта му, се изпълваше c възторг. Не беше луд и светът не гъмжеше от невероятни съвпадения. На свобода се движеше опасен убиец. Реален убиец, от плът и кръв. И поради някаква причина беше вдигнал Джад на мушката си. Господи, помисли си Джад, колко е лесно да бъде съсипан човек. Само преди няколко минути беше готов да повярва, че се е превърнал в параноик. Дългът му към Муди беше несметен.
— …Вие сте лекарят — тъкмо говореше Муди. — А аз съм само една стара подметка. Винаги съм казвал, че ако ви се яде мед, трябва да отворите кошера.
Джад започваше да разбира жаргона на Муди.
— Искате мнението ми що за хора са тези, които търсим.
— Точно така — просия Муди. — Дали си имаме работа c някой убиец-маниак духнал от лудницата…
От психиатричната клиника, поправи го автоматично Джад наум.
— …или е нещо много по-сериозно?
— Нещо много по-сериозно — изрече мигновено Джад.
— Какво те кара да мислиш така, докторе?
— Първо, в кабинета ми предната нощ се вмъкнаха двама души. Бих могъл да преглътна хипотезата за единичен лунатик, но двама лунатици работещи съвместно вече е прекалено.