Муди кимна одобрително.
— Точно така. Продължавайте.
— Второ, един разстроен разум може да има идеи-фикс, но дори и така, той все пак следва законите на някаква вътрешна логика. Не знам защо са убили Джон Хансън и Керъл Робъртс, но ако не греша, аз ще бъда третата и последна жертва.
— Кое ви кара да мислите, че ще бъдете последната? — запита любопитно Муди.
— Защото — отвърна Джад, — ако са имали планирани други убийства, тогава след като не успяха c мен първия път, те щяха да продължат със следващия по списъка им. Но вместо това се заинатиха и се заловиха здраво c мен.
— Знаете ли — изрече одобрително Муди, — вие сте по природа детектив.
Джад се намръщи.
— Има няколко неща, които силно ме озадачават.
— Като?
— Първо, мотивът — каза Джад. — Не познавам никого, който…
— По-късно ще се върнем на това. Какво още?
— Ако някой наистина искаше толкова горещо да ме убие, тогава, когато ме блъсна онази кола, шофьорът трябваше само да върне малко назад колата и да ме прегази. Аз бях паднал в безсъзнание.
— Аха! Тук вече изниква и мистър Бенсън.
Джад го изгледа c празен поглед.
— Мистър Бенсън е свидетелят на вашата злополука — обясни Муди великодушно. — Взех името му от полицейския доклад и отидох да го видя след като вие си тръгнахте от офиса ми. Още три долара и петдест цента за такси. Окей?
Джад кимна безмълвен.
— Мистър Бенсън между другото е кожухар. Кожусите му са един път. Ако някой път искате да купите нещо на гаджето си, аз съм насреща. Ще ви го издействам c намаление. И, така, вторник, нощта на злополуката, той излизал от една сграда, където работела снаха му. Оставил някакви хапчета, защото брат му Матю, който между другото продава библии, имал тежък грип и тя щяла да му ги занесе у дома.
Джад потискаше нетърпението си. Дори и Норман З. Муди да се готвеше да му издекламира цялата Декларация за правата на човека, той пак щеше да го слуша.
— И така, мистър Бенсън оставил хапчетата и тъкмо излизал от сградата когато видял черната лимузина да се устремява към вас. Разбира се, в онзи момент той не е знаел, че това сте вие.
Джад кимна.
— Колата вървяла малко настрани и от мястото, където се намирал мистър Бенсън, изглеждало, сякаш я било поднесло. Като видял, че ви блъснала, той се затичал да ви помогне. Лимузината през това време се дръпнала малко назад, за да ви прегази. Шофьорът обаче видял мистър Бенсън и мигновено отпрашил.
Джад преглътна c усилие.
— Значи ако не се бил случил наблизо мистър Бенсън…
— Да-а — проточи меко Муди. — Тогава вече c чиста съвест бихте казали, че нямаше да се срещнем. Тия момчета не се шегуват. Няма да се спрат пред нищо, докторе.
— Ами когато нахлуха в кабинета ми? Защо не разбиха тогава вратата?
Муди замълча за момент, мислейки усилено.
— Това е наистина загадка. Можели да се вмъкнат и да ви пречукат и вас, и който и да е друг в стаята и да се измъкнат, без някой да ги види. Но след като са се заблудили, че не сте сам, са офейкали. Нещо не пасва c останалото. — Той замислено хапеше горната си устна. — Освен ако… — започна той и спря.
— Освен ако какво?
Лукаво изражение се промъкна по лицето на Муди.
— Чудя се, дали… — пое си той дъх.
— Какво?
— Ще го отложим засега. Имам някаква теория, но докато не изровим мотива, безсмислено е да я обсъждаме.
Джад повдигна безпомощно рамене.
— Не познавам никой c мотив да ме убива.
Муди размишлява над това в продължение на няколко секунди.
— Докторе, не е ли възможно да сте споделили някаква тайна c оня ваш пациент Джон Хансън и Керъл Робъртс? Нещо, което само вие тримата сте знаели?
Джад поклати глава.
— Единствените тайни, които знам за моите пациенти, са професионалните. И в техните истории няма нищо такова, което да би оправдало убийството. Никой от моите пациенти не е таен агент или чуждестранен шпионин, нито избягал затворник. Всички от тях са обикновени хора — домакини, технически лица, банкови чиновници — c проблеми, които не могат да решат самостоятелно.
Муди го изгледа простодушно.
— Значи сте сигурен, че сред сплотената ви групичка не се спотайва никакъв маниак-убиец?
Гласът на Джад прозвуча твърдо и на самия него.
— Абсолютно. Макар, че вчера не бях толкова сигурен. Ще ви призная — вече вече бях започнал да се чудя дали не страдам от параноя и ето, че вие ме развеселихте.
Муди му се усмихна.
— По едно време и на мен ми хрумна същото — каза той. — След като си уговорихме срещата по телефона, направих някои проверки за вас. Обадих се на двама много добри доктори, мои приятели. Репутацията ви наистина си я бива.