— Че трябва да се тъпче непрестанно ли?
— Че вие се различавате в анатомично отношение от всички останали жени.
— Разбира се. Докторът на филмовата къща ми го каза. Имало нещо общо със жлезите или нещо от този род. — Пауза. — Хич го нямаше като тъпкач.
— Разглеждал съм всичките ви изследвания. Във физиологично отношение вашето тяло не се различава от останалите жени.
— Зарежи ги тия изследвания, готин. Що не ме изследваш сам?
— Били ли сте някога влюбена, Тери?
— Бих могла да се влюбя във вас.
Тишина.
— Не ме гледай c такъв поглед, докторе. Не мога да се променя. Така съм устроена. Сърби ме нон-стоп.
— Вярвам ви. Само че грешите в едно. Не вашето тяло е жадно за секс, а вашата чувственост.
— Никога не са ме чукали в чувствеността ми. Искаш ли да се пробваме?
— Не.
— А какво искаш?
— Да ти помогна.
— Защо не седнеш до мен на кушетката?
— Приключихме за днес.
Джад изключи магнитофона. Спомни си разговора, който бяха водили c Тери на тема стремителната й кариера и също тъй стремителния й залез.
— Блъснах по тиквата един сбъркан педал на едно пиянско сборище — беше му казала тя. — То пък да вземе да се окаже някаква важна клечка. Така ме изблъска от Холивуд, че тупнах на тъпия си полски задник.
Джад се беше отказал да разпитва повече, защото в онзи период се интересуваше повече от семейните й проблеми и повече не бяха засягали темата Холивуд. Сега го глождеше някакво натрапчиво съмнение. Беше длъжен да се задълбочи за причините, поради които беше напуснала киното. Никога не беше проявявал някакъв особен интерес към Холивуд освен в аспекта, в който доктор Луис Лики или Маргарет Мийд биха се интересували от Патагония. Кой ли би се интересувал от Тери Уошбърн, блестящата звезда?
Нора Хадли беше луда на тема кино. Джад си спомни, че е виждал купища филмови списания у тях и се беше шегувал c Питър на тая тема. Нора тогава цяла нощ беше защитавала страстно Холивуд. Той вдигна телефона и набра номера им.
Нора вдигна слушалката.
— Хелоу — поздрави Джад.
— Джад! — Гласът й беше топъл и дружелюбен. — Обаждаш ми се да ми кажеш кога ще дойдеш на вечеря.
— Много скоро.
— И по-добре е да го направиш — каза тя. — Обещала съм на Ингрид. А тя е вълшебна.
Джад не се съмняваше в това. Но едва ли беше като Ан.
— Само да провалиш и следващата вечеря и сме във война със Швеция.
— Няма да се повтори.
— Оправи ли се от злополуката?
— О, да.
— Колко ужасно трябва да е било.
В гласа на Нора се промъкна колеблива нотка.
— Джад… става въпрос за Коледа. Питър и аз много бихме искали да я прекараш c нас. Моля те.
Нещо го стегна в гърдите. Старото усещане. Всяка година имаха разговори на тая тема. Питър и Нора му бяха най-скъпите приятели и не можеха да понесат мисълта, че всяка Коледа той прекарва самотно, сред непознати — като се разтваряше в тълпите, като принуждаваше тялото си да се движи до пълна изнемога, след която го спохождаше забравата. Сякаш изпълняваше някакъв мрачен ритуал за мъртвите, като се оставяше изцяло на мъката да го обсеби и разкъса, без да може да я овладее. Излишно драматизираш нещата, каза си той уморено.
— Джад…
Той си прочисти гърлото.
— Съжалявам, Нора. — Съзнаваше добре колко много се притеснява за него. — Може би следващата Коледа.
Тя се опита да прогони разочарованието от гласа си.
— Разбира се. Ще кажа на Пит.
— Благодаря ти. — Той внезапно се сети защо се беше обадил. — Нора… познаваш ли някоя Тери Уошбърн?
— Тери Уошбърн? Звездата? Защо ме питаш?
— Аз… аз я видях на Мадисън Авеню тази сутрин.
— На живо? Настина ли? — Беше като възбудено дете. — Как изглеждаше? Стара? Млада? Слаба? Дебела?
— Изглеждаше чудесно. Била е доста голяма звезда, така ли?
— Доста голяма? Тери Уошбърн беше най-голямата звезда — и във всяко едно отношение, ако разбираш какво искам да кажа.
— Какво е принудило момиче като нея да напусне Холивуд?
— „Напусна“ не е точно казано. Те я изритаха.
Значи Тери не го беше излъгала. Той се почувствува по-добре.
— Вие, докторите, не вдигате главата си от работа. Тери Уошбърн беше замесена в един от най-големите скандали, разтърсвали някога Холивуд.
— Наистина ли? — каза Джад. — И какво се случи?
— Тя уби своя приятел.
Глава дванадесета
Снегът отново бе завалял. От височината на петнайсетия етаж звуците от улицата долитаха приглушени, отвявани от арктическия вятър, донесъл снега. От другата страна на улицата в някакъв осветен офис зърна неясната фигура на секретарка, взираща се надолу през прозореца.