— Добре — каза Джад.
Бавно постави слушалката върху телефона. Норман З. Муди. Простодушният Буда от телефонния указател. Джад почувствува пристъп на внезапна и необяснима тъга. Беше обикнал Муди. И му беше поверил живота си.
А Муди го чакаше, за да го убие.
Глава тринадесета
Двадесет минути по-късно Джад отключи вратата на кабинета си и пусна вътре Анджели и лейтенант Макгрийви. Очите на Анджели бяха зачервени и сълзяха. Гласът му беше дрезгав. Джад изпита за миг угризение на съвестта, че го беше измъкнал от леглото в това състояние. Макгрийви го поздрави c кратко и недружелюбно кимване.
— Разказах на лейтенант Макгрийви за телефонното обаждане на Муди — каза Анджели.
— Да-а. Да видим за какъв дявол става дума — изрече кисело Макгрийви.
Пет минути по-късно тримата препускаха през центъра към Уест Сайд в полицейска кола без опознавателни знаци. Анджели беше на кормилото. Слабият снеговалеж беше спрял и хилавите лъчи на слънцето от късния декемврийски следобед бяха пометени безжалостно от безмилостния фронт на буреносните облаци, нахлуващи откъм небето над Манхатън. В далечината се разнесе гръмотевичен тътен и миг след това блестящият меч на мълнията проряза здрача. Едри капки дъжд забарабаниха по предното стъкло. С напредването на колата през центъра на града небостъргачите започнаха да отстъпват място на дребни и захабени жилищни блокове, които сякаш се гушеха един в друг в опитите си да се спасят от ледения вятър.
Колата зави по Двадесет и трета улица, която водеше на запад към реката Хъдсън. Прекосиха обширен район от механични и ремонтни цехове и барове със съмнителна репутация, след което се заредиха цели квартали c гаражи, паркинги за тирове и транспортни компании. Още щом колата наближи ъгъла на Десето Авеню, Макгрийви нареди на Анджели да спре до тротоара.
— Слизаме тук — обърна се Макгрийви към Джад. — Муди каза ли ви дали ще има някой c него?
— Не.
Макгрийви разкопча връхната си дреха, като премести служебния си револвер във външния джоб. Анджели последва примера му.
— Дръжте се зад нас — заповяда Макгрийви на Джад.
Тримата закрачиха в дъжда, като се мъчеха да крият лицата си в яките на палтата. След половин квартал стигнаха до едно порутено здание c избеляла фирма над вратата на която пишеше:
Нямаше и следа от леки коли или камиони, никакви светлини. Беше абсолютно мъртвило.
Двамата детективи приближиха вратата, като застанаха от двете й страни. Макгрийви натисна дръжката. Беше заключено. Огледа се за звънец, но такъв нямаше. Заслушаха се. Беше тихо, ако не се смяташе шумът на дъжда.
— Изглежда затворено — забеляза Анджели.
— И вероятно е така — отвърна Макгрийви. — В петък преди Коледа повечето компании приключват още по обед.
— Трябва да има транспортен вход.
Джад последва двамата детективи, които се насочиха предпазливо към края на сградата, като се опитваше да заобикаля локвите по пътя си. Стигнаха до транспортния вход и застанаха пред него. Беше безмълвно и пусто. Тръгнаха по него докато стигнат платформата.
— Хайде — обърна се Макгрийви към Джад. — Пей.
Джад се поколеба, изпитвайки ирационалното чувство, че предава Муди. После извика.
— Муди!
Единственият му отговор беше стреснатото измяукване на гневен котарак, потърсил подслон от дъжда под платформата.
— Мистър Муди!
Върху горната част на платформата се намираше голяма плъзгаща врата от дърво, използувана за пренасянето на стоките от вътрешността на склада до мястото където ги товареха на камионите. Платформата нямаше стъпала. Макгрийви повдигна ръце, хвана се за ръба и се прехвърли горе c учудваща лекота за мъж c неговото телосложение. Анджели го последва, а след него се покачи и Джад. Анджели доближи плъзгащата врата и я блъсна. Не беше заключена. Широката врата изрази протеста си c раздиращо ушите скърцане. Котаракът отвърна обнадежден на призива й, забравил очевидно дъжда. В склада цареше пълен мрак.
— Носиш ли фенерче? — запита Макгрийви Анджели.
— Не.
— По дяволите!
Започнаха да напредват внимателно инч по инч в мрака. Джад отново извика.
— Мистър Муди, аз съм, Джад Стивънс!
Единственият му отговор беше проскърцването на дъските докато напредваха в мрака. Макгрийви се разрови из джобовете си и намери кутия кибрит. Запали клечка и я вдигна над себе си. Мъждукащото хилаво пламъче доста успешно ги убеди, че се намират в бездънна пещера. След няколко секунди клечката угасна.