— Намери дяволския му ключ за осветлението — каза Макгрийви. — Това беше последната ми клечка.
Джад чу как Анджели опипва стената в търсене на ключа. Продължи да се движи напред. Вече не виждаше другите двама.
— Муди! — извика той.
Чу гласа на Анджели от другия край на стаята.
— Ето го ключа.
Последва изщракване. Нищо не се промени.
— Изключили са главното захранване — отбеляза Макгрийви.
Джад се блъсна в една стена. Вдигна ръце да запази равновесие и пръстите му се сключиха около дръжка на врата. Натисна дръжката и дръпна вратата. Масивната плоча помръдна и отвътре го блъсна вълна леден въздух.
— Намерих една врата — извика той в мрака към тях.
Прекрачи прага и внимателно продължи напред. Чу вратата да се затваря зад него и сърцето му заблъска в гърдите. Невъзможно, та тук беше още по-тъмно отколкото в предишното помещение, сякаш мракът можеше да се степенува.
— Муди! Муди!
Плътна и непроницаема тишина. Муди трябваше да бъде някъде наблизо. На Джад му беше пределно ясно какво щеше да си помисли Макгрийви, ако се окажеше, че Муди го нямаше. Лъжливото овчарче, за кой ли вече път.
Той направи още една крачка напред и внезапно усети нечия студена плът да залепва върху лицето му. Отскочи в паника назад целият настръхнал. Внезапно до сетивата му стигна тежкият дъх на кръв и смърт навред около него. Косата му се изправи от ужас и сърцето така го заблъска в гърдите, че едвам смогваше да си поеме дъх. Затърси c треперещи пръсти кибрит в джоба на палтото си, намери и драсна клечка. В мъждукащата й светлина огромно мъртво око се втренчи в него. Измина цяла секунда преди да осъзнае, че стои пред провисналото одрано тяло на едро теле. Миг преди да угасне пламъчето зърна множество тела на животни, провесени на куки и очертанията на някаква врата в далечния ъгъл на помещението. Сигурно беше врата на офис, където може би го очакваше Муди.
Джад тръгна през мастиления мрак към вратата. Още веднъж усети допира на мъртвата студена плът. Бързо отскочи встрани и продължи предпазливо пътя си към вратата на офиса.
— Муди!
Зачуди се защо ли още се бавят Анджели и Макгрийви. Движеше се покрай одраните животни c чувството, че участвува в сцена от зловещо пиеса, написана от маниак обладан от кошмари. Не можеше да си представи кой може да е авторът. Вече беше почти стигнал вратата, когато се сблъска c поредния провиснал труп.
Спря да си поеме дъх. Запали последната си клечка кибрит. Срещу него, забодено на куката за месо и озъбено в отвратителна усмивка, изплува лицето на мъртвия Норман З. Муди. Клечката угасна.
Глава четиринадесета
Хората на коронера бяха привършили работата си и изнесли тялото. Всички си бяха тръгнали c изключение на Джад, Макгрийви и Анджели. Седяха в малкия офис на мениджъра украсен c няколко впечатляващи голи модели върху календари, едно старо бюро, въртящ се стол и два метални шкафа c чекмеджета. Осветлението работеше, включен бе и един електрически радиатор.
Бяха успели да открият мениджъра на фабриката, някой си мистър Пол Морети, и му бяха развалили предколедното парти, за да му зададат няколко въпроса. Той им беше обяснил, че е освободил персонала още по обед, защото е предколедна седмица. Затворил фабриката още на двадесет и трети и доколкото му било известно, едва ли някой е останал да работи по това време. Мистър Морети беше пиян като свиня и след като Макгрийви се убеди, че присъствието на му едва ли щеше да им бъде повече от полза, нареди да го върнат у дома му. Джад изобщо не осъзнаваше какво става в стаята. Цялото му съзнание беше обсебено от пълнобузестия и жизнерадостен Муди и ужасната му смърт. За всичко Джад обвиняваше себе си. Ако не го беше замесил в тая история, дребният детектив щеше да си остане жив.
Вече преваляше полунощ. Джад c последни сили разказваше за десети път историята c телефонното обаждане на Муди. Макгрийви седеше срещу него загърнат в палто и дъвчеше яростно края на пурата си. Накрая проговори.
— Четете ли детективски истории?
Джад го изгледа втренчено.
— Не. Защо?
— Ще ви кажа защо. Историята ви е прекалено правдоподобна, за да бъде истинска, доктор Стивънс. Още от самото начало започнах да си мисля, че сте затънали до шията. И ви го казах. Така че какво става? Изведнъж се превръщате в мишена, а не в стрелец. Първо твърдите, че ви блъска някаква кола…
— Той наистина беше блъснат от кола — напомни му Анджели.
— И полицай-новобранец ще ти го обясни — изръмжа Макгрийви. — Напълно е възможно да е било организирано от онзи, който играе комбина c нашия доктор тук. — Той се обърна към Джад. — После звъните по телефона на детектив Анджели и пищите c пяна на уста, че двама мъже се мъчат да вмъкнат в офиса ви и да ви убият.