Тя се обърна към пиколото.
— Десети.
Джад издиша и в тоя момент усети, че беше затаил дъх.
— Пети — каза бързо той.
Пиколото го изгледа c разбиране и отвори вратата на петия етаж. Джад излезе и вратата на асансьора се затвори след него.
Джад забърза към апартамента си като се препъваше от болка. Извади ключа си, отключи вратата и влезе. Сърцето му щеше да изкърти ребрата. Имаше на разположение най-много пет минути преди да дойдат да го убият. Затвори вратата и посегна да закачи верижката. Тя се изплъзна от ръката му. Той я погледна и видя, че беше нацяло срязана. Запокити я към стената и се насочи към телефона. Усети как изведнъж му се зави свят. Остана прав, като се мъчеше да надвие болката със затворени очи, докато през това време изтичаха ценни минути. Направи повторно усилие и продължи към телефона. Единственият човек, към когото можеше да се обърне за помощ, беше Анджели, но той си беше у дома, болен. А и какво можеше да му каже? Имаме нови портиер и пиколо и се боя, че ще ме убият? Постепенно осъзна, че държи слушалката на телефона в ръката си, застанал като зашеметен и неспособен да направи нищо. Мозъчно сътресение, реши той. Бойд беше на косъм да ме убие. Щяха да влязат и да го заварят напълно безпомощен. Спомни си изражението върху лицето на едрия мъж. Трябваше да ги надхитри, да разруши плановете им! Беше длъжен! Но как, Господи?
Включи малкия монитор, c който следеше фоайето. Беше пусто. Болката се връщаше, заливаше го c вълните си, светът около него започваше да се олюлява. Накара изтощения си мозък да се концентрира върху проблема. Беше в критична ситуация… Да… критично състояние. Трябваше да предприеме аварийни мерки… Да… Зрението му отново се замъглява. Очите му се фокусираха върху телефона. Бърза помощ… Той повдигна телефона съвсем близо до очите си. Бавно и мъчително набра номера c непослушните си пръсти. Оттатък се обадиха чак след петото позвъняване. Джад заговори със слаб и неясен глас. Окото му улови някакво движение върху екрана на монитора. Двамата мъже, вече в обикновени дрехи, прекосяваха фоайето към асансьора.
Неговото време беше изтекло.
Мъжете се придвижиха безшумно до вратата на апартамента на Джад и заеха позиции от двете й страни. По-едрият, на име Роки, натисна полека дръжката на вратата. Беше заключено. Той извади целулоидна картичка и внимателно я пъхна в процепа. Кимна на брат си и двамата извадиха револвери със заглушители. Роки притисна езичето c картичката и после бавно отвори беззащитната врата. Влязоха във всекидневната c насочени револвери. Срещу тях имаше три затворени врати. Нямаше и следа от Джад. По-малкият брат, Ник, опита първата врата. Беше заключена. Усмихна се на брат си, допря дулото на револвера до ключалката и натисна спусъка. Вратата безшумно се отвори и ги пропусна в спалнята. Двамата пристъпиха вътре, като размахваха револверите.
Вътре нямаше никой. Ник провери шкафовете за дрехи, докато през това време Роки се върна във всекидневната. Движеха се без да бързат, защото знаеха, че Джад е вътре и се крие безпомощен. Наслаждението просто бликаше от преднамерено забавените им движения преди момента на убийството.
Ник пробва и втората врата. Беше заключена. Той простреля ключалката и влезе вътре. Беше работният кабинет на Джад. Празен. Двамата се ухилиха един на друг и се насочиха към третата заключена врата. Изведнъж Роки хвана брат си за рамото като минаваха покрай монитора. Трима души тичаха през фоайето. Двама от тях носеха униформи на санитари и бутаха носилка на колелца. Третият носеше медицинска чанта.
— По дяволите!
— Задръж топката, Роки! Значи някой е болен. В тая сграда има сигурно поне сто апартамента.
Гледаха като омагьосани на екрана как двамата санитари вкараха носилката в асансьора. Групата изчезна вътре и вратата му се затвори.
— Да изчакаме две минути — предложи Ник. — Може да е някакъв нещастен случай. Ако е така, сигурно ще има и ченгета.
— Ама че шибан късмет!
— Не се тревожи. Стивънс няма къде да избяга.
Вратата на апартамента се отвори c трясък и лекарят c двамата санитари просто влетяха вътре като бутаха носилката пред себе си.
Двамата убийци бързо пъхнаха револверите във външните джобове на палтата си.
Докторът се приближи до тях.
— Мъртъв ли е?
— Кой?
— Самоубиецът. Жив ли е или е мъртъв?
Убийците се спогледаха зашеметени.
— Вие, момчета, май сте сбъркали апартамента.
Лекарят ги разблъска и пробва вратата на спалнята.
— Заключена е. Дайте да я изкъртим.
Двамата убийци наблюдаваха безпомощно как лекарят и двамата санитари разбиват вратата c раменете си. Лекарят прекрачи в спалнята.