— Донесете носилката — каза той. Доближи се до леглото, върху което лежеше Джад. — Добре ли си?
Джад вдигна глава в мъчителен опит да фокусира очите си.
— В болницата — избъбра той.
— Веднага тръгваме.
Санитарите бързо вкараха носилката в спалнята, поставиха сръчно Джад върху нея и го завиха c одеяла, докато през това време двамата убийци ги гледаха c отчаяние.
— Да изчезваме — обади се Роки.
Лекарят ги проследи c поглед докато напуснаха апартамента. После се обърна към Джад, който лежеше върху носилката c бяло, изпито лице.
— Добре ли си, Джад? — Гласът му беше изпълнен c дълбока загриженост.
Джад направи безуспешен опит да се усмихне.
— Чудесно — каза той. Едва чуваше гласа си. — Хубава работа свърши, Пит.
Питър се вгледа в лицето на приятеля си, после кимна на двамата санитари.
— Да тръгваме.
Глава осемнадесета
Този път болничната стая изглеждаше другояче, но сестрата беше същата. Самото въплъщение на неодобрението. Седеше до главата му и беше първото нещо, върху което падна погледът на Джад, когато отвори очи.
— Е, дойдохме на себе си — коментира тя зловещо. — Доктор Харис искаше да ви види. Сега ще му съобщя, че сте се събудили.
И тя напусна стаята c вдървен гръб.
Джад се изправи и седна в леглото c внимателни движения. Ръцете и краката му бяха запазили рефлекса си, макар и малко забавен, но иначе бяха наред. Опита се да фокусира поглед върху един стол в стаята, като редуваше очите си. Виждаше предметите малко размазани.
— Какво ще кажете за една консултация?
Той повдигна глава. В стаята беше влязъл доктор Сеймур Харис.
— Е, — произнесе щастливо доктор Харис, — вие изглежда ще се окажете един от най-добрите ни клиенти. Знаете ли на колко възлиза вече сумата от сметката само за шевовете ви? Решихме да ви направим голямо намаление като на редовен клиент… Как спа, Джад? — запита Харис, като приседна на ръба на леглото.
— Като младенец. Какво ми даде?
— Инжекция от натриев луминал.
— Кое време е?
— Следобед.
— Господи — простена Джад. — Трябва да се измъквам оттук.
Доктор Харис издърпа картона от калъфа, който носеше.
— За какво искаш първо да си поговорим? За мозъчното ти сътресение? Разкъсванията? Контузиите?
— Чувствам се чудесно.
Лекарят остави картона до себе си. Гласът му стана сериозен.
— Джад, тялото ти е претърпяло изключително сътресение. Много по-сериозно, отколкото можеш да си представиш. И ако умът ти си е на мястото, няма да мърдаш от това легло поне няколко дни. А после ще си вземеш най-малко един месец отпуск.
— Благодаря ти, Сеймур — каза Джад.
— Няма за какво да ми благодариш.
— Имам задължение, c което само аз мога да се справя.
Доктор Харис въздъхна.
— Знаеш ли кои са най-лошите пациенти на света? Докторите. — Той смени темата, очевидно вдигнал ръце. — Питър прекара до теб цялата нощ. Звъни всеки час. Много е разтревожен. Мисли, че някой се е опитал да те убие снощи.
— Нали ги знаеш какви са докторите, все им се привиждат глупости.
Харис го гледа известно време, повдигна рамене и после каза:
— Ти си психоаналитик, а аз съм най-обикновен доктор. Надявам се, че знаеш какво правиш, макар че не бих заложил и десет цента за това. Сигурен ли си, че не искаш да останеш в болницата поне няколко дни?
— Не мога да остана.
— Добре, пантеро. Утре ще те изпиша.
Джад се опита да протестира, но доктор Харис решително го прекъсна.
— Недей да спориш. Утре е неделя. Ония юнаци, дето са те пребили, и те имат нужда от отдих.
— Сеймур…
— И още нещо. Страшно мразя да се правя на грижовна майчица, но все пак ще ми кажеш ли дали изобщо ядеш в последно време?
— Ами, хапвам — каза Джад.
— Окей. Давам на госпожица Нощно гърне двайсет и четири часа да ти позаглади малко косъма. И още нещо, Джад…
— Да?
— Бъди внимателен. Нямам никакво желание да губя такъв доходоносен клиент като теб.
И доктор Харис излезе.
Джад притвори очи за момент. Чу тракането на съдовете и когато ги отвори, видя една красива сестра ирландка да вкарва количката за хранене.
— Вече сте буден, доктор Стивънс — усмихна се тя.
— Колко е часът?
— Шест.
Значи беше спал цял ден.
Сестрата започна да нарежда храната върху нощното му шкафче.
— Тази вечер имате угощение — пуйка. Утре е навечерието на Коледа.
— Знам.
Нямаше никакъв апетит до момента в който зъбите му се забиха в пуешката кълка и внезапно разбра, че изпитва вълчи глад. Доктор Харис беше наредил централата да не прехвърля никакви разговори към отделението му и той си лежеше необезпокояван в леглото, като събираше сили. Утрешният ден щеше да му поиска всичката енергия, която беше способен да акумулира в себе си.