— Вашият приятел знае ли, че идваме?
— Телефонирах му. Готов е и ви очаква.
Внезапно се появи нов разклон и Анджели рязко вкара колата в него. Движиха се по него в продължение на миля и после спряха пред знак „Стоп“ до една автоматична врата. Джад забеляза малка телевизионна камера, монтирана над вратата. Нещо изщрака и порталът се отвори, после се затвори тежко след тях. Подкараха по дълга и c много завои алея. Джад успя да мерне сред дърветата стръмния покрив на една огромна къща. Най-отгоре, на върха му, блеснал на слънцето, се издигаше бронзов петел.
Със счупена опашка.
Глава двадесет и първа
В звуконепроницаемия и осветен от неонови лампи комуникационен център на главното полицейско управление една дузина полицейски служители със завити до лактите ръкави управляваха гигантската телефонна централа. От двете страни седяха по шестима оператори. В средата на централата беше поместен пневматичен ръкав. При всяко новопостъпило обаждане операторите написваха кратко съобщение, поместваха го в ръкава и го изстрелваха на горния етаж към диспечера за незабавно предаване на някое полицейско отделение или патрулна кола. Обажданията не спираха и за минута. Те се сипеха ден и нощ, подобно на гигантско наводнение, заливащо гражданите на голямата метрополия. Изплашени мъже и жени… самотни… отчаяни… пияни… ранени… убийци… Беше като пейзаж от Хогарт, нарисуван c мрачни и тъмни думи вместо c бои.
Този следобед на първия ден от седмицата атмосферата в залата сякаш беше наситена c електричество. Всеки телефонен оператор си вършеше работата напълно концентриран, и въпреки това от съзнанието им не изскачаха големият брой детективи и агенти от ФБР, които непрестанно кръстосваха стаята, получаваха и даваха заповеди, работеха спокойно и ефективно като разпростираха гигантска електронна мрежа за доктор Джад Стивънс и детектив Франк Анджели. Въздухът беше странно сгъстен, сякаш се намираха под похлупака на пневматична камбана.
Капитан Бертели разговаряше c Алън Съливан, член на комисията по борба c престъпността под ръководството на кмета на града, когато Макгрийви влезе в залата. Макгрийви познаваше Съливан отпреди. Беше прям и честен човек. Бертели прекъсна разговора си и се обърна към детектива c въпросително изражение.
— Нещата потръгнаха — каза Макгрийви. — Открихме един очевидец, нощен пазач, който работи в сградата от другата страна на улицата срещу кабинета на доктор Стивънс. В сряда вечерта, когато някой се вмъкнал в офиса на доктор Стивънс, дежурният пазач тъкмо отивал на смяна. Видял двама души да влизат в зданието. Централният вход бил заключен и те отворили входната врата c ключ. Той разсъдил, че работят заедно.
— Успяхте ли да идентифицирате някого?
— Той разпозна Анджели по негова снимка.
— В сряда вечер Анджели трябваше да си е в леглото болен от грип.
— Точно така.
— А вторият мъж?
— Пазачът не успял да го огледа добре.
Един от операторите включи щепсел в гнездо c мигаща червена лампичка и се обърна към капитан Бертели.
— За вас, капитане. Пътен патрул от Ню Джърси.
Бертели сграбчи един резервен телефон.
— Капитан Бертели слуша. — Замълча за момент. — Сигурни ли сте? … Добре! Ще ви помоля да задействате всички екипажи в района. Поставете блокади по пътищата. Искам и пиле да не може да прехвръкне. Поддържайте непрекъсната връзка… Благодаря ви. — Той затвори телефона и се обърна към другите двама. — Май ни излезе късмета. Един полицай новобранец в Ню Джърси мярнал колата на Анджели по второстепенен път близо до Оринджбърг. И сега Пътни патрули прочесват района.
— А доктор Стивънс?
— Бил в колата c Анджели. Жив. Не се тревожете, ще го открият.
Макгрийви извади две пури. Протегна едната на Съливан, който я отказа, другата на Бертели, и пъхна отказаната между зъбите си.
— Имаме малко бонификация. Докторът досега вади нечуван късмет. — Той драсна клечка кибрит и запали двете пури. — Преди малко разговарях c един негов приятел — доктор Питър Хадли. Доктор Хадли ми каза, че преди няколко дни отишъл да вземе Стивънс от офиса му и заварил там Анджели c револвер в ръката. Анджели му изтърсил някаква измишльотина, че очаквали да е някакъв крадец. Моето предположение е, че пристигането на доктор Хадли е спасило живота на Стивънс.
— Кога успяхте за пръв път да се доберете до Анджели? — запита Съливан.
— Преди време получих две съобщения, че цедял някакви търговци — каза Макгрийви. — И когато отидох да проверя, едната от жертвите не искаше да говори. Бяха наплашени, макар че тогава не ми беше ясно защо. Не споменах нищо на Анджели, само започнах да го наблюдавам по-отблизо. Когато стана убийството на Хансън, Анджели дойде при мен и ме попита дали ще го приема да работим заедно по случая. Разказа ми някаква сърцераздирателна история колко ме обожавал и колко отдавна мечтаел да работим заедно. Досещах се, че си има нещо наум, и c разрешението на капитан Бертели започнах игра c него. Не беше за чудене, че иска да работи по случая — беше затънал в него до шията! В онзи момент не бях сигурен дали доктор Стивънс беше замесен в убийствата на Хансън и Керъл Робъртс, но реших да го използувам, за да примамя Анджели. Предявих едно идиотско обвинение срещу Стивънс и казах на Анджели, че ще прикача убийствата на доктора. Разсъдих, че ако Анджели сметне, че се е отървал, щеше да се отпусне и да стане безгрижен.